На срещата на върха в Брюксел бе постигнато съгласие за новия бюджетен пакт. Той определя строг таван за структурния дефицит - 0,5% от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване.
Новият договор предстои да бъде подписан в началото на март, а за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифициран от 12 страни.
Само две страни отказаха да се присъединят към пакта -
Великобритания, която още през декември бе казала, че няма да го стори, и Чехия, която в последния момент обясни, че не може засега да се ангажира с пакта поради трудности, които могат да възникнат при ратифицирането на документа.
Лидерите на страните от ЕС се съгласиха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ)
да започне да функционира година по-рано от планираното
и да влезе в сила през юли т.г., предаде ДПА. ЕСМ, която ще разполага с постоянен фонд от 500 млрд. евро, е предвиден като средство срещу дълговата криза и ще изисква по-строга бюджетна дисциплина от държавите в еврозоната.
До март се очаква активите му да бъдат увеличени до един трилион евро.
В продължение на една година ЕСМ ще функционира успоредно с Европейския фонд за финансова стабилност, създаден временно през 2010 г. в помощ на Ирландия и Португалия, посочва ДПА.
В Брюксел бе постигнат и компромис по полското искане за
участие и на страни извън еврозоната в срещите й
Полският премиер Доналд Туск съобщи на пресконференция, че е решено срещите на високо равнище на страните от еврозоната да се провеждат само след срещите на 27-те страни от Общността или на 25-те страни, присъединили се към новия бюджетен пакт.
Темите на срещите и плановете за тях ще се обсъждат предварително с участието на държави, които са извън еврозоната, каза още Туск.
В Брюксел той настояваше в заседанията на еврозоната да участват и страни, които още не влизат в нея, за да не може в пакта да влязат норми, позволяващи само 17-те страни от еврозоната да взимат решения, важни за ЕС.
Полша не е напълно доволна от постигнатия компромис, но главното е, че не бе нарушен принципът за общност и че се запазват постулатите на основните европейски договори, каза Туск.
Според него бюджетният пакт, по който днес бе постигнато съгласие, е могъл да бъде по-амбициозен в частта си за задълженията. Полският премиер посочи, че за много страна ратифицирането на пакта може да се окаже "голям проблем".
Великобритания няма намерение да пречи на страните от еврозоната
да взимат решения за преодоляване на финансовите си проблеми, стига тези решения да не са в разрез с интересите на Великобритания, заяви през журналисти след срещата британският премиер Дейвид Камерън.
Радваме се, че в новия бюджетен пакт се казва, че не бива да се взимат мерки, които биха могли да навредят на общия европейски пазар, подчерта той и припомни, че Лондон още през декември е блокирал приемането на предишно споразумение, което е можело да изложи на риск финансовите институции на Лондонското сити.
Въпреки затягането на финансовата дисциплина, трябва да се извърши рекапитализиране на банките, да се сложи край на "неяснотата около Гърция и нейния дълг", да се направи всичко необходимо, за да се предотврати разпространяване на дълговата криза, заяви Камерън.
Германският канцлер Ангела Меркел изрази задоволство от резултатите
на срещата, но защити тезата за необходимостта от контрол върху работата на гръцкото правителство за преодоляване на кризата. Гърция е "особен случай" по редица причини.
Тя не успя за спази договорките за преодоляване на кризата, освен това в случая с Атина става дума и за участие на частни кредитори, за разлика от случаите с Португалия или Ирландия, каза Меркел.
Френският президент Никола Саркози отхвърли предположенията, че поради решението на 25 от 27-те страни от ЕС да приемат пакта за по-строга бюджетна дисциплина възниква
Европа "на различни скорости"
"Седемнайсетте страни от еврозоната ще продължат сами да се справят с проблемите, свързани с тяхната валута, каза Саркози. Това не значи, че има няколко скорости, не значи, че има страни, които ще бъдат оставени настрана.
Това значи, че има различни степени на европейска интеграция... и че всеки има свободата да избира", каза Саркози.
Срещата на високо равнище на Евросъюза стана много важен етап в борбата със сегашната дългова криза, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой.
"Продължи работата и по укрепване на финансовата стабилност на еврозоната.
Главният момент е одобряването на бюджетния пакт
Към 17-те страни от еврозоната, които пактът непосредствено засяга, се присъединиха още осем държави от ЕС. Ние оценяваме това като несъмнен успех", подчерта Ромпой.
Приканваме министрите на финансите на страните от еврозоната да предприемат необходимите стъпки, така че до края на тази седмица да бъдат отстранени всички пречки пред предоставяне на Гърция на нов спасителен пакет от 130 млрд. евро, каза Ромпой.
За това е необходимо преди всичко да бъде постигнат компромис между гръцкото правителство и частните банки по формулата за опрощаване на част от гръцкия дълг и преструктуриране на останалата.
В борбата с кризата залагаме не на краткосрочни, а на фундаментални мерки, коментира пред журналисти резултатите от срещата председателят на ЕК Жозе Барозу, който призна обаче, че за осъществяването на тези мерки ще е необходимо време.
Извънредната среща на върха на ЕС, на която лидерите на 25 от 27-те страни членки се споразумяха за приемането на нов бюджетен пакт, е основна тема в западния печат.
"Европейските лидери се договориха за нови мерки за бюджетна дисциплина", е заглавието на в. "Ню Йорк таймс".
Не е ясно доколко ефикасен ще е новият пакт на ЕС за овладяването на кризата, пише в. "Вашингтон пост".
Освен това редица европейски официални лица и икономисти поставят под въпрос доколко смислено е било въобще да се сключва това споразумение.
Този пакт според тях е ненужен, защото европейските закони, които безгрижно са били пренебрегвани години наред, вече забраняват прекомерните държавни дефицити и защото трябва да се постави ударението на икономическия растеж, а не на фискалната дисциплина, отбелязва ежедневникът.
Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че страните от Еврогрупата трябва да извършат още реформи, за да се сложи край на дълговата криза, пише в. "Дейли телеграф".
"Не смятам, че този пакт сам по себе си ще реши проблемите на еврозоната. Има фискален проблем, но има и проблем с конкурентоспособността", цитира вестникът изказването на Камерън след срещата на върха в Брюксел.
Страни като Италия и Португалия трябва да реформират трудовия си пазар и да отворят икономиките си, смята британският премиер.
Мнозина икономисти изказват съмнения дали е разумно да се ограничават толкова строго бюджетните дефицити, а дипломати от ЕС заявиха, че фискалният пакт е бил основно политически жест за успокояване на германските избиратели, които се ядосват на многократните финансови спасителни планове за еврозоната, както и за възстановяване на доверието на пазарите, отбелязва вестникът.
"Европа прие нов бюджетен пакт, но остава разделена по въпроса с Гърция", е заглавието на в. "Монд".
Срещата на върха в Брюксел бе помрачена от спор около германско предложение Атина да бъде поставена под строг европейски бюджетен надзор, пише изданието.
Европейските лидери бяха принудени за пореден път да обсъждат положението със затъналата в рецесия Гърция, която повече от всякога е на външни системи за "финансово преливане", отбелязва "Монд".
Берлин разбуни духовете с предложението си Атина да бъде поставена под строг надзор, при който европейски комисар да има право на вето върху бюджетните решения на правителството. Тази идея бе категорично отхвърлена от Франция.
Президентът Никола Саркози заяви, че това "не би било разумно, демократично и ефикасно". За Атина не може и дума да става.
Или напредваме по демократичния път, в който всяка страна отговаря за собствената си политика, или подкопаваме демокрацията в цяла Европа, реагира бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу.
Пред това противопоставяне германският канцлер Ангела Меркел се опита да успокои ситуацията, без обаче да се отказва от предложението си.
Въпросът за по-строг надзор на решенията на гръцкото правителство се поставя, защото не всички обещани реформи биват задействани, заяви тя.
