Политиката към кризата в еврозоната се променя със стремителна скорост.
Само преди две седмици цялото внимание бе насочено към новия президент на Франция.
Той положи клетва в Париж като г-н Растеж и веднага се втурна на първото си посещение в чужбина, за да се изправи срещу г-жа Затягане на европейската кесия - канцлера Ангела Меркел.
"Нуждаем се от нови решения. Всички варианти са на масата", обеща Оланд, намеквайки, че ще застави Меркел да се откаже от икономическите ограничения и да обмисли възможности, към които Берлин се отнася подозрително - на първо място еврооблигациите - и така Германия да реши кризата с един удар, като се съгласи да гарантира дълга на Испания, Гърция, Италия и всички останали.
В събота двубоят между растеж и ограничения отшумя, след като Меркел обърна нещата в своя полза.
На свой ред тя заяви, че не бива да има табута в усилията за преодоляване на тежките проблеми пред европейските лидери, които изчакват развоя на събитията в Гърция и Испания и обмислят следващите си ходове, подготвяйки решаващата среща на върха в края на юни.
С това Меркел изобличи блъфа не само на Оланд, но и на Франция. Заявявайки, че няма цензура над списъка с мерки, които може да въведе еврозоната, тя откри пътя към поставяне на масата на радикални, федералистки ходове, включително частична загуба на национален суверенитет над политиката в бюджета, данъците, трудовия пазар, социалната сфера и пенсиите, с цел да се изкове нов европейски политически съюз в перспектива от пет до десет години.
СЕЩ - Съединените европейски щати - отново са тук. Или поне за еврозоната.
Подобен "политически съюз", отстъпващ фундаментални правомощия на Брюксел, Люксембург и Страсбург, винаги е бил вариант, от който французите са бягали.
Но Берлин дава знак, че ако ще носи бремето от провалите на другите, ще се наложат голям брой и съществени интеграционни ходове към банков, данъчен и в крайна сметка политически съюз в еврозоната.
Това понятие предизвиква разделение и спорове и затова не винаги е по вкуса на Меркел.
Но сега, в разгара на кризата, тя изглежда не вижда алтернатива. През следващите три седмици ще има трескава дейност в тази посока - "ремонтен екип" от четирима водачи на ЕС ще обикаля столиците, за да сондира пределите на възможностите.
Херман ван Ромпой, председателят на Европейския съвет, Марио Драги, управителят на Европейската централна банка, Жан-Клод Юнкер, премиерът на Люксембург и дългогодишен шеф на еврогрупата - страните, приели еврото - и Жозе Барозу, председателят на Европейската комисия, ще представят план за интеграция в еврозоната на срещата на върха на ЕС на 28 и 29 юни. И четиримата са убедени еврофедералисти.
Преди срещата ще има съдбоносни избори в Гърция, както и парламентарни избори във Франция.
Наред с това облаците се сгъстяват над банковия сектор на Испания. Нейният министър на икономиката Луис де Гиндос каза, че съдбата на еврото ще бъде решена през тези седмици в Испания и Италия.
Обмисляният тези дни впечатляващ интеграционен скок няма да спаси Гърция, няма да реши проблемите на испанските банки, няма да сложи ред в Италия, нито ще донесе бързо решение на кризата с еврото.
На лидерите може би дори няма да им стигне времето - те изчерпват докрай запасите от държавнически умения в телефонни разговори в последната минута, характерни за "управлението при кризи" в последните 30 месеца.
Но те се надяват, че с представянето на средносрочна стратегия за фискален и политически съюз в еврозоната ще убедят финансовите пазари, че са решени да спасят еврото, че тази валута е необратима и че кризата ще бъде преодоляна. Ако бъде задействан, този проект ще има огромни последици.
Логично е, че ще е нужен нов европейски договор. Изготвянето му ще е твърде сложна задача. Ще е нужна и нова конституция на Германия, което може да се окаже непреодолимо.
Неизменно споменаваният "дефицит на демокрация" в управлението на Европейския съюз ще се разшири до непредвидими предели, ако не се реформират радикално изборните правила в еврозоната.
Какъв смисъл ще има да се гласува за правителство, да кажем в Словения, след като в политическия съюз в еврозоната данъците, разходите, пенсиите или политиката към заетостта ще се решават в Брюксел?
Освен това в Европа ще се утвърди много по-обособен модел на две скорости, при който най-важните решения ще се взимат в еврозоната, а не в Европа от 27 или 28 държави.
Разломът между Великобритания и европейската сърцевина може да се окаже непреодолим, което ще породи единствено изостряне на взаимните упреци и в крайна сметка ще сложи край на безславния съюз на Обединеното кралство с ЕС.
Нищо, че "политическият съюз" е точно препоръчваната от Дейвид Камерън и Джордж Осбърн "безмилостна логика" на общата валута. В третата година на затъването в кризата пред лидерите на Европейския съюз се очертава избор между две възможности - смърт на еврото или раждане на нова европейска федерация.
