Масовото американско военно мобилизиране на помощи за Хаити е поредният епизод от продължителната и сложна история на САЩ в карибската държава. В нея са включени намеси за възстановяване на реда и подкрепяне на диктатори в годините на Студената война.
Още откакто Хаити извоюва свободата си от европейското господство през 1804 г., Вашингтон го смята за част от своята сфера на влияние.
На САЩ обаче бяха необходими 58 години да признае хаитянското правителство, след като то получи независимост от Франция.
Днес САЩ продължават да се месят в живота на Хаити - независимо дали като вливат милиони долари под формата на годишна помощ, влияят върху решенията на банки за международно развитие, реагират на природни бедствия или изпращат войски да патрулират по улиците във време на политически кризи.
10-те хиляди американски войници, които са вече в Хаити или по бреговете му, за да доставят хуманитарна помощ след земетресението миналата седмица, са позната гледка за местните.
Американските морски пехотинци последно бяха в Хаити през 2004 г., когато тогавашният президент Жан-Бертран Аристид беше отстранен от власт насред бурно въстание и обвинения за ширеща се корупция в правителството му.
Те, заедно с миротворците от ООН, пристигнаха, за да наложат мир и да помогнат за прехода. Американското присъствие в Хаити обаче
датира от средата на 19 век,
когато бойни кораби патрулират в Карибско море, за да гарантират свободното движение на стоки, дори без САЩ да са признали Хаити от страх, че бунтът, сложил край на френското управление с използване на робски труд, може да избухне и в южните американски щати.
В разгара на американската Гражданска война, която слага край на робството, Вашингтон признава през 1862 г. хаитянското управление и така отбелязва истинското начало на американската роля във вътрешния живот на страната.
Понякога американската намеса в Хаити не е в интерес на Вашингтон, а в други случаи се налага от политическото и икономическо тежко положение на държавата.
От момента на независимостта си до 1915 г. Хаити е управляван от над 70 диктатори, в някои случаи жестоко. Тази епоха свършва с убийството на президента Гийом Сам на улицата от разгневена тълпа в Порт-о-Пренс.
С откриването на Панамския канал през 1914 г. регионът става още по-важен за САЩ, а след като Хаити потъва в хаос, тогавашният президент Удроу Уилсън разпорежда разполагане на морски пехотинци.
Окупацията продължава от 1915 до 1934 г.
Когато САЩ се изтеглят, Хаити е донякъде в по-добро положение отпреди - въпреки голямото негодувание към присъствието на пехотинците - но почвата е все още несигурна.
В последвалите години преобладава спокойствие, но корупцията и некомпетентността продължават.
Към 1957 г. Франсоа Дювалие се очертава като лидер. Управлявайки като диктатор, той се самообявява за доживотен президент и е наследен от сина си Жан-Клод Дювалие след смъртта си през 1971 г.
САЩ подкрепят и двамата диктатори, разтревожени, че без американска помощ в Студената война Хаити ще попадне под влиянието на Съветския съюз или намиращата се наблизо комунистическа Куба.
Когато Жан-Клод Дювалие е свален от власт през 1986 г., Хаити изготвя конституция и насрочва избори. Това положително развитие обаче не слага край на суматохата. Вотът е отменен на фона на улично насилие, а едва през 1990 г. Аристид печели първите свободни избори.
Той продължи да прокарва реформи, които не се харесваха на военните и бе отстранен след година. Със задълбочаването на политическата криза хиляди хаитяни започнаха да напускат страната със салове, бягайки предимно към САЩ.
Опасявайки се от
масов поток от бежанци по американското крайбрежие,
тогавашният президент Джордж Буш-старши разпореди блокада - политика, която бе засилена от приемника му Бил Клинтън.
През 1994 г. кризата стана толкова дълбока, че Клинтън предприе действия срещу военния режим, заплашвайки с пълна американска инвазия. Хунтата се оттегли, а Аристид се върна на власт.
Американските войски влязоха в Хаити, за да възстановят реда. Аристид бе преизбран през 2000 г., но широката корупция доведе до бурни вълнения, които предвещаваха хаос и през 2004 г. правителството на Джордж Буш-младши го принуди да напусне страната.
По-късно същата година хиляди хаитяни загинаха в наводнения, причинени от тропически бури, част от серията природни бедствия, чиято кулминация бе земетресението със сила 7, разтърсило Порт-о-Пренс на 12 януари.
Трусът е голям удар за Хаити, което изглежда
най-накрая бе тръгнало към по-светло бъдеще.
С помощта на ООН Хаити организира избори през 2006 г., в които настоящият президент Рене Превал дойде на власт. Той извърши отдавна чакани от международната общност реформи.
По настояване на САЩ Международният валутен фонд предостави на Хаити миналата година 1,2 млрд. долара под формата на опрощаване на заем, а международна дарителска конференция събра над 300 млн. долара за справяне с още по-смъртоносни бури през 2008 г. и със световната икономическа криза.
ООН, САЩ и десетки други страни отново се притичват сега на помощ на Хаити със стотици милиони долари в подкрепа на масови хуманитарни усилия. Но отминат ли последиците от земетресението САЩ отново ще се заемат с трудната задача да се опитат да наложат дълготрайна стабилност, вероятно мотивирани от пропуски в миналото.
"Колкото повече критики чуваме, толкова по-решени сме да опитаме да подобрим положението на хаитянския народ", каза Денис Макдона, сътрудник на президента Барак Обама по националната сигурност.
