Никола Саркози се окичи с нов трофей като освободител на заложници, пише Силвен Бесон от в. "Тан".
След българските медицински сестри, хуманитарните служители от благотворителната организация "Убежището на Зое" и Ингрид Бетанкур, извеждането от затвора на Клотилд Рес (френска студентка, която беше в ирански затвор заради участието си в протестите, бел.авт.) изглежда потвърждава таланта на френския президент да спасява пленници от най-рискови ситуации.
Само че този път цената, която трябва да се плати - като изключим гаранцията от около 300 хил. долара - изглежда особено висока.
Ян Ришар, един от най-големите френски специалисти по Иран, смята, че шумната намеса на президента, който работи по случая направо от резиденцията на Карла Бруни в Кап Негр, на Лазурния бряг, само е
засилила достоверността на тезите на иранския режим, който обвинява чужди страни, че подстрекават протестите след изборите.
Според Ян Ришар Клотилд Рес щеше със сигурност вече да е освободена, вероятно дори и по-рано, ако френските власти бяха проявили повече дискретност.
Лице, следило отблизо кризата, потвърждава, че Иран до голяма степен е действал от позиция на силата. В началото, след арестуването на Клотилд Рес и на служители от британското и френското посолство в Техеран, Западът смяташе да отзове всичките си посланици.
"Това обаче не беше в наш интерес. Ако нашият посланик си беше тръгнал, всякакъв контакт с Клотилд Рес щеше да бъде прекъснат", казва източникът.
От идването на Никола Саркози на власт Франция се ползва с репутация на една от най-суровите към Ислямската република западни държави.
Президентът
неколкократно спомена "бомбардировки над Иран" и "война" като възможен изход от кризата, свързана с иранската ядрена програма.
Отношенията му с Махмуд Ахмадинеджад са някъде между презрението и пълното им отсъствие. При липсата на преки контакти с иранското президентство, "Саркози се ангажира с целия си авторитет да осигури подкрепата на Сирия, за да може поне да извади Клотилд Рес от затвора", отбелязва цитираният източник.
Това всъщност е най-спорната част от тези преговори. В изявление Никола Саркози нарече Сирия "приятелска страна", точно каквито са и държавите от Европейския съюз, и изтъкна, че Дамаск ще продължи да оказва подкрепа докато Клотилд Рес и служителката на френското посолство в Техеран Назак Афшар "възвърнат пълната си свобода".
За Ян Ришар тази чест, оказана на сирийския режим, е още по-необяснима, при положение, че същият този режим е заподозрян в убийството през 2005 г. на големия приятел на Франция, ливанския премиер Рафик Харири.
Връзките между двете страни бяха замразени, докато в края на 2007 г. Саркози не ги възобнови. За който и да е президент обаче да не се заинтересува от съдбата на френски заложник би било политическо самоубийство.
Още Жак Ширак имаше обичай да се застъпва пред чуждестранните си колеги при подобни случаи.
Никола Саркози се различава от предшествениците си най-вече по вкуса си към самоизтъкване.
Партията му, впрочем, приветства онзи ден "увенчалите се с успех смели негови действия". Между юлското си неразположение и есента, която обещава трудности в икономически план, освобождаването на Клотилд Рес е победа, която Саркози не би могъл да пренебрегне.
Клотилд Рес беше освободена на 17 август срещу гаранция от 300 хил. долара, след като прекара близо два месеца в ирански затвор.
Тя беше обвинена в съпричастие към западен заговор срещу иранския режим заради участието й в протестите след избирането на Махмуд Ахмадинеджад на президентския пост на 12 юни.
Външният министър на Франция Бернар Кушнер заяви, че плащането на гаранцията не означава, че е виновна. Надяваме се сумата да ни бъде възстановена, защото тя е невинна и това трябва да се признае, каза той.
