За хиляди бивши служители на тайната полиция на бившата Източна Германия отбелязването на 20-годишнината от падането на Берлинската стена не е повод за празнуване, пише Ройтерс.
Докато в германската столица вървят честванията по случай края на Студената война в Европа, цяло поколение от някогашни кадри на Щази се опитват да забравят нощта, в която ентусиазирани жители на Източен и Западен Берлин се прегръщаха и танцуваха върху конструкцията, станала символ на разделението.
За нас 9 ноември не е повод за празнуване, коментира Ханс Бауер, председател на Обществото за правна и хуманитарна подкрепа, което помага на бивши източногермански държавни служители, включително работилите в тогавашното министерство на държавната сигурност.
Случилото се на този ден е бреме за хора като нас, добавя той.
Според експерти малко от бившите 91 хил. служители на Щази или от нейните 170 хил. тайни информатори показват разкаяние за своята роля в една от най-репресивните организации в света.
През последните години те дори са станали по-дръзки. Много доносници заведоха дела с искания да не се разкриват имената им, а бивши офицери не се страхуват да се изправят срещу своите жертви и да ги обвинят в изопачаване на историята.
Голямо изключение е да откриеш някой, който открито да заяви, че съжалява за това, което е вършел, казва историкът Йохан Щаад от Берлинския свободен университет.
Последният източногермански лидер Егон Кренц изрази наскоро пред бивши служители от охраната на границата своето съжаление, че не е успял да спаси бившата ГДР.
Не всички бивши доносници обаче отричат своите връзки с тайните служби. Няколко членове на партия "Левите", която е наследник на източногерманските комунисти, не крият, че са били информатори на Щази.
През годините бяха разкрити имената на десетки уважавани личности, които са имали връзки с тайната полиция.
Много бивши служители на Щази сега живеят спокойно и имат престижна работа, а това не дава мир на хората, преживели репресиите.
Начинът, по който се държат... и хубавият живот, който водят, е пълна несправедливост и обида за жертвите, категоричен е Марио Рьолиг, лежал в затвора три години за опит за бягство.
