Преди 45 години бе окупирана Чехословакия

Н авършват се 45 години от окупацията на Чехословакия от войските на организацията на Варшавския договор. На 21 август 1968 г. военни части от пет комунистически държави - СССР, Полша, Унгария, България и ГДР, влязоха в страната, за да смажат демократичните реформи, започнали в началото на същата година, известни като Пражката пролет.

От оръжията и танковете на "братските" страни загинаха 108 души и 500 бяха тежко ранени.

България в лицето на Тодор Живков е била първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 г., но публично и на високо равнище - едва по време на посещението на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

Неотдавна излезе от печат книгата "Горещото лято на 1968 г. Пражката пролет, братската помощ и НР България ” от Ангел Николов.

Авторът е непосредствен свидетел и участник в събитията от август 1968 г., когато като студент в Прага участва в демонстрации срещу окупацията. Книгата проследява с богат документален материал историята на „Пражката пролет”, нахлуването на войските на Варшавския договор и разказва за участието на българските полкове чрез десетки свидетелства.

В документалния разказ са вплетени разказите на отделни войници от българските части. Детайлно са описани пътищата, които изминават двата полка по време на окупацията на Чехословакия.

Какво се случва тогава – в Прага и в Банска Бистрица, където нахлуват българските 12-ти и 22-ри мотострелкови полкове ? Какво се случва по същото време в София?

Авторът се опитва да събере на едно място цялата история за Пражката пролет в Чехословакия, опита на Чехословашката комунистическа партия да тръгне по пътя на „социализма с човешко лице” с конкретните икономически реформи и граждански свободи; реакцията на Москва и останалите страни от Варшавския договор, конкретиката на плана и изпълнението на операция „Дунай”, с която войските на „братските” страни „спасяват” положението в Чехословакия. Подробно е разгледано българското участие във военната инвазия.

Една част е посветена на политиката на БКП преди 45 години. Има много информация за активната роля, която Живков играе преди военната интервенция и срещата му с лидера на Чехословашката комууниистическа партия Александър Дубчек през април 1968 г. Първият секретар на БКП обещава на Брежнев „да притисне пражките ръководители”.

Частта за българската 1968-ма проследява влиянието на чешката вълна в изкуството, събитията на Конгреса на българските писатели през май 1968 г., на който присъства секретарят на Съюза на чехословашките писатели Петър Пуйман, чиято реч е посрещната с ледено мълчание. Отделени са страници за засилената цензура върху творците в НРБ, за слагаческите „произведения” като „Ода за СССР” на Орлин Орлинов и за проведения през 1968 г. в България Девети световен фестивал, организиран от „Световната федерация на младежта и студентите”, наследник на Комунистическия интернационал на младежта.

Описаната е ролята, която Държавна сигурност играе преди и по време на инвазията в Чехословакия.

Авторът описва и среща в Харманли на български войници от частите, участвали в нахлуването в Чехословакия по повод 40 години от събитията. Седем души разказват спомените си и дават интервюта. Един от организаторите раздава на всеки фланерка, на която е изобразена картата на Чехословакия, а върху нея автомат „Калашник” с червена роза в дулото. Иван Чакалов, старшина от 22-и мотострелкови полк заявява:

„Тогава там имаше контрареволюция . Много често срещу нас идваха момчета с дълги коси, с бради и ни провокираха. Ние с изстрели във въздуха ги принуждавахме да се връщат. Нас ни имаха за окупатори. По улиците ни викаха „Собаки, идите домой...”

Книгата е издадена от Фондация Д-р Жельо Желев.