Полша поема председателството на ЕС

Полша (PL2011.eu) поема днес от Унгария ротационното председателство на ЕС.

Сред приоритетите й ще бъдат гръцката криза, единната европейска отбрана, интегрирането на единния пазар и отварянето на ЕС на изток, отбелязва Франс прес.

Полша е четвъртата бивша комунистическа страна, която поема председателството на Евросъюза

след Унгария, Чехия през 2009 г. и Словения през 2008 г.

Със своите 38 млн. население Полша е най-голямата държава от бившия комунистически блок. Тя стана част от ЕС през 2004 г.

В международен план освен гръцката криза Полша в качеството си на председател на ЕС ще следи и политическите промени в арабския свят, и имиграционния натиск върху Шенгенската зона.

Във вътрешен план председателството е важно за полското либерално правителство на Доналд Туск предвид парламентарните избори през октомври.

Премиерът вече изрази готовност да даде импулс на идеята за единна европейска отбранителна политика.

За да подкрепи прехода към демокрация в Северна Африка, Варшава вече прокара и идеята за създаване на Европейска фондация за демокрация.

Полша не е приела още еврото, но сега се озовава

на първа линия в разрешаването на проблемите на Еврозоната,

причинени от Гърция.

Полското председателство ще изрази ясно и високо позицията си за необходимостта да се окаже помощ на Гърция и на останалите страни, предупреди премиерът Туск.

Според него въпросът е да се разбере дали ЕС иска да спаси Еврозоната и европейското единство или иска да постави на преден план егоистичните национални интереси.

За Варшава укрепването на сигурността в Европа минава през по-доброто сътрудничество в областта на енергетиката.

Централна Европа и балтийските страни (Литва, Латвия и Естония) искат да намалят енергийната си зависимост от Русия и да свържат енергийните си мрежи с тези на ЕС, припомня Франс прес.

Варшава освен това пледира за по-силна интеграция на единния европейски пазар, в това число търговията по интернет.

Разширяването на ЕС и отварянето му на изток

са също в програмата на полското председателство.

В много европейски столици атмосферата не е пропита от ентусиазъм, когато се говори за разширяване на ЕС, но полското председателството ще има за цел да доведе до успешен край договора за присъединяване на Хърватия, обеща Туск.

Едно от най-важните събития на полското председателство ще бъде септемврийската среща на върха, посветена на Източното партньорство.

Инициативата за Източното партньорство беше подета от ЕС през 2009 г.

Целта е укрепване на икономическите и политическите отношения на ЕС с шест бивши съветски републики - Украйна, Молдова, Беларус, Армения, Азербайджан и Грузия.

Варшава трябва обаче да внимава да не разгневи Москва,

която не гледа с добро око на това нахлуване на ЕС в тази традиционно руска зона на влияние, отбелязва Франс прес.

По време на ротационното председателство Полша ще изпрати в Бенгази, бастиона на либийските бунтовници, досегашния си посланик в Триполи, който по време на полското председателство ще бъде и представител на ЕС.

Същевременно вчера

ЕС официално приключи 6-годишните преговори за приемането на Хърватия

Завършилите окончателно преговори бяха разпределени в 35 глави, покриващи целия спектър на европейското право. Ако ратификациите на договора за присъединяване не се забавят от 27-те държави от ЕС, очаква се Хърватия да стане новият член на съюза от 1 юли 2013 г.

ЕС отчита, че по главата за правосъдието и основните права Хърватия е предприела реформи в особено важни области с повишаването на независимостта и ефективността на съдебната си система, в борбата с корупцията и защитата на фундаменталните права.

По главата за конкурентоспособността, която е основен елемент от европейския вътрешен пазар, Хърватия трябваше да утвърди ограничителни планове, за да запази жизнеността на своите сектори за производство на стомана и кораби.

Приема се, че Европейската комисия ще наблюдава внимателно тези сектори до приемането на Хърватия. Междувременно структурните фондове ще бъдат готови след 1 юли 2013 г. за осигуряването на инфраструктурни проекти в подкрепа на хърватската икономика и за развитието на земеделския сектор на страната.

Очаква се договорът за присъединяване между ЕС и Хърватия

да бъде подписан в рамките на шест месеца,

след като ЕК даде положително становище, утвърждаването му от Европейския парламент и съответното положително решение на Съвета.

След това процедурата предвижда преминаване към ратификация, която в повечето случаи се извършва от националните парламенти.