Париж става столица на съня и тишината?

П�и �иж, градът на светлината и любовта, е изправен пред заплахата да стане град на изгасените светлини и съня, пише британският в. "Индипендънт".

Двудневна конференция, организирана от парижкото кметство, търси начини как да се разбуди все по-задрямалия град, известен някога като световната столица на забавленията, разказва изданието.

Сред идеите, обсъждани от т.нар. "Парламент на нощта" (etats generaux de nuit), са удължаване на работното време на градския транспорт до по-късни часове, субсидии за звукоизолиране на клубове и създаване на "гета" за развлечения - отделни градски зони, където шумните нощни клубове биха били добре дошли.

Конференцията бе организирана, след като миналата година в петиция, събрала 16 хил. подписа, собственици на клубове и диджеи се оплакаха, че Париж, дестинация за нощен живот, вече е по-малко привлекателен от градове като Лондон, Берлин, Барселона, Мадрид или Амстердам.

Петицията, озаглавена "Париж: Когато нощта умира в тишина", бе организирана от асоциация на собствениците, наречена Nuit Vive (Нощта е жива).

Те се оплакаха, че агресивното налагане на законите за ограничаване на шума, забраната за пушене в пъбове и клубове и "обуржоазяването" на голяма част от централните райони в

Париж са превърнали града в "европейска столица на съня"

Всъщност Париж има толкова нощни клубове, колкото и Лондон - близо 200, но те са малки, скъпи и скрити в кътчета на града, непознати за туристите.

Клубовете и над 600-те нощни барове, водят постоянна борба за оцеляване заради оплакванията срещу шума нощем, забранен от национални и местни закони.

"Старият нощен живот на Париж е мъртъв. Посетителите на клубовете едно време бяха хора на 30-40 години, забавни и добре облечени, а сега са само хлапета на 18 години, които прескачат от един клуб на друг, за да слушат диджеи, които са менте", поставя диагноза един от собствениците.

Част от проблема е, че голяма част от централните райони на града са превзети от заможните на средна възраст.

Има и по-жизнерадостна социална среда в някои от предградията с расово смесено население, но младите парижани и чужденците не проявяват особена охота да ги посещават. Във всеки случай, транспортът до предградията в късните часове е труден.

Друг проблем е, че Париж е много гъсто населен град, в който жилищните и развлекателните зони са преплетени. Няма еквивалент на лондонския Уест енд или кварталите на нощните клубове в Берлин и Амстердам.

Някои се оплакват, че метрото, което затваря в 2,15 ч.

през нощта в петък и събота, би трябвало да се движи цяла нощ като в Берлин.

Мао Пенину, помощник-кмет на Париж, отговарящ за конференцията, твърди, че жителите на града сега са разделени на три различни "племена" - тези, които нощем искат да спят, тези, които трябва да работят, и тези, които търсят да се забавляват.

Едно от предложенията е Париж да създаде нови обособени клубни зони, започвайки със старите железопътни депа северно от гара Сен Лазар, които се преустройват в паркове и жилищни комплекси.

Кметът Бернар Дьоланое обаче е противник на опитите за разделяне на града на жилищни, бизнес и развлекателни "гета".

Очаква се конференцията да се ограничи с обещание на кметството за публично субсидиране на звукоизолация на нощните заведения и за удължено или дори непрекъснато работно време на метрото през уикендите.