Новият шеф на ЕП говори за предизвикатествата

И�н �номическата криза и нуждата от европейска солидарност, околната среда и енергетиката, външната политика и човешките права, както и системата от ценности на съюза са предизвикателствата пред ЕС и Европейския парламент (ЕП).

Йежи Бузек ги очерта днес при представянето на неговите виждания като новоизбран председател (тринайсетия) на ЕП.

Той предложи нов модел в отношенията между европарламента и Европейската комисия (ЕК).

Като част от новия модел председателят на ЕК трябва например да участва редовно в задаването на въпроси от парламентаристите по време на сесия, а комисиите на парламента да направят щателен преглед на внесените в тях документи от ЕК, за да се види какво новата комисия ще запази и какво ще отхвърли.

Бузек предложи да се засилят и отношенията между ЕП и Съвета на Европейския съюз, особено с оглед на това, че вече повечето закони и разпоредби в ЕС се одобряват по процедурата "общо решение".

По повод състоянието на икономиката той призова ЕС да остане единен пред глобализацията и да не изпадне в протекционизъм.

Йежи Бузек говори и за нуждата от балансиран подход спрямо имиграцията, която "винаги е носела ползи за Европа", като в същото време подчерта необходимостта тези, които идват отвън, да се интегрират в обществото.

Той призова жените също да не бъдат дискриминирани на работните си места: "Не можем да преодолеем кризата без огромния потенциал, икономическия, интелектуалния и творческия принос на жените".

Говорейки за енергетиката, Бузек се пошегува, че европейците може и да не разбират от геополитика, но много добре разбират, когато парното им е изключено.

Той се обяви за обща енергийна политика и повече инвестиции във възобновяеми и изкопаеми горива, като препоръча да свием разточителния си начин на живот.

Председателят на ЕП говори и за смисъла новите комуникационни технологии да се използват в бъдещите европейски избори, както и за популяризиране дейността на европарламента онлайн.

Спирайки се на външната политика, Бузек подчерта значението на връзките с Югоизточна Европа. Според него ЕС трябва да продължи да развива стратегическо партньорство с Русия.

Що се отнася до разширяването на ЕС, той смята, че това продължава "да е една от най-успешните политики" и че Хърватска и може би Исландия се доближават до членство. По повод актуалния спор между Унгария и Словакия за правата на малцинства той предложи да посредничи при решаване на спора.

Председателят на фракцията на социалистите и демократите Мартин Шулц се обърна към новия председател на ЕП с думите: "Вие поемате този пост в трудни времена за всички, особено за ЕП. За първи път проевропейският консенсус е изправен пред риск".

Според лидера на либералите Ги Ферхофстад речта на Бузек показва, че той притежава опита да придвижи напред три цели през следващите години: да направи така, че гласът на европейските граждани да бъде чут по-добре, да гарантира повече демокрация и повече европейска интеграция.

Според Ребека Хармс, съпредседател на групата на Зелените, финансовата криза е направила по-трудно сближаването на Изтока и Запада, понеже различията се увеличават.

От името на групата на Европейските консерватори и реформисти Михал Камински подчерта, че избирането на Бузек е било исторически момент и "дори и нашите мнения да се различават, ние можем да постигнем компромис".

В своето изказване Ева Брит Свенсон от Обединената левица се обяви за повече откритост на ЕП. "Ако има членове на парламента, които не се чувстват ангажирани в работата на институцията, как може да очакваме гражданите да се чувстват заинтересовани?".

"Един от проблемите, е че нямаме право на инициатива. Постоянно пишем резолюции, подписваме писмени становища, които не се следват...",  заяви по време на дебата Енрико Сперони от групата Европа на свободата и демокрацията.