Роден от пепелта на Втората световна война и края на Студената война, Европейският съюз трябваше да установи мир и просперитет в тази част от света.
Само че европейската дългова криза изкара на яве дълбокото финансово и културно разделение сред 27-те държави членки, различия, които може би никога няма да не бъдат преодолени.
Съдбовното решение ЕС да стане компромис, обвързвайки страните членки с обща валута и общи решения за лихвите, а в същото време да им се разреши да запазят контрола върху бюджетите и данъците си, изправи европейския блок пред кръстопът, коментира Асошиейтед прес.
По-нататъшна политическа и икономическа интеграция, която води към обща хазна - централно правителство, всъщност може да спаси боледуващата обща европейска валута, която вече е на 11 години, и според някои моментът не трябва да се изпуска.
Но не винаги това, което диктува умът, го иска и сърцето - гърци, германци и дори британците, които са извън еврозоната, ожесточено защитават независимостта си, езика и правата си, сред които и това да решават как да харчат събраните данъци.
Тъй като вероятността ЕС да се разпадне или пък неговите членки да се разцепят се засилва, то сегашната криза може да разкрие
безсилието на опитите за създаване на Съединени европейски щати
Неотдавнашното споразумение между страните членки за пакет от кредити на обща стойност един трилион долара за държавите, които са застрашени от неплатежоспособност, остава само временна мярка за успокояване на пазарите на облигации.
Сегашният валутен съюз бе опит да се обединят страни, които на практика не бяха готови за обединение, каза икономистът Стивън Люис от британската компания за финансови услуги "Монюмънт сикюритиз".
Еврото може да продължи да бъде нестабилно за известно време и да се направят опити да се приложи пакетът за страните с дефицит, но в края на краищата най-вероятно ще има социално недоволство заради чувството за безднадежност, добавя той.
Няколко лидери от ЕС
правят всичко възможно да избегнат сценария с "края на ЕС"
като изтъкват ползите от съществуването на един стабилен политически и икономически блок, който представлява половин милиард души - 7 процента от световните потребители и една пета от световната търговия.
Германският външен министър Гидо Вестервеле подчерта тази седмица, че европейското обединение, успехът на Европа си остава основата на германската външна политика.
Ние сме убедени европейци, бих казал дори, че сме европейски патриоти, каза той.
"Има много неща, по които Европа не е толкова различна от САЩ, колкото изглежда - САЩ далеч не са единна държава. Те са по-малко свързани от ЕС например по въпроса за смъртното наказание и също така имат големи различия между бюджетите на отделните щати."
Бившият френски министър Жак Ланг, който подкрепя френско-германското сътрудничество, е сред хората, които са за по-силно обединение на Европа, като Франция и Германия служат да пример.
Той иска двете страни да имат общи министри, университети, компании и отбранителни проекти.
ЕС обаче е и организация, на която й отне 15 години да реши какво точно да е определението за шоколад и дискутира всичко - от говеждото месо до лицата, искащи убежище.
Кризата, която в момента е изпаднал ЕС, е
продукт на самото му предпазливо създаване
Това е договорът от Маастрихт от 1993 г., който въвежда еврото като основа на валутния съюз.
Договорът, който уважава искането на страните да имат национален суверенитет, не предвижда контрол върху начина, по който държавите да събират и харчат данъците си.
Фактът, че Европа е географско, а не културно понятие, е голяма пречка.
В групата, в която има 23 официални езика, националните различия са дълбоки и доста деликатни. Френската лингвистична гордост е изразена в закони, които забраняват прекаленото излъчване по радиото на английски песни.
Австрийската религиозна традиция, заради която магазините не работят в събота, би ужасила много британци. Те гледат на удълженото време за пазаруване като на национално право.
Италианците, които се размотават, пиейки следобедно си кафе, са пълна противоположност на стриктните германски работници.
Според мнозина тези различия, които от културни преминават във финансови,
правят сегашния хаос още по-голям
Недоволството сред европейците от север нараства.
Те са свикнали да работят по-дълго и да са подложени на по-големи ограничения в харченето от правителствата си, които плащат разточителността на съседите си от юг, където слънцето и сиестата са дълбоко вкоренена част от живота.
Това грубо разделение на север-юг открива евентуален трети път между създаването на валутен съюз и пълното разпадане на ЕС - разделяне на блока на половина.
Според някои един нов валутен район около Германия би бил по-приятен във финансово и културно отношение. Терминологията, ширеща из блоговете , за предполагаемата валута отразява стереотипите - северната се нарича невро (neuro), а южната - псевдо (pseudo).
Това решение би било опустошително за страните, включени в новата южна зона: проучване показа, че жизненият стандарт ще спадне с 30 до 40%.
