Мемориалът на Холокоста в Милано и мигрантите

П оходни легла, сухи сладки, бутилки с вода. Всяка нощ няколко десетки мигранти намират подслон, без дори да подозират, на странно, но пълно със символика място – Мемориала на Холокоста в Милано.

Безразличие – дума, гравирана с глави букви на сива бетонна стена, посреща посетителя на това почти незабележимо място зад миланската централна гара, известно също като Коловоз 21.

Мемориалът беше открит през 2013 г. под жп линиите на мястото, на което стотици евреи бяха затваряни във вагони за добитък, за да бъдат пращани в нацистките концентрационни лагери по време наВтората световна война.

От десетина дни това място, в по-голямата си час под земята, студено и тържествено, намери друго призвание. Всяка нощ тук се посрещат между 30-35 мигранти, в по-голямата си част етиопци или еритрейци.

„Казваме, че трябва да се борим срещу безразличието. Ние самите

не можем да останем безразлични към съдбата на стотиците мигранти, които всяка нощ се трупат в околностите на гарата”,

разказва вицепрезидентът на Фондацията на Мемориала Роберто Яраш. Около 70 000 незаконни мигранти пристигнаха в Италия от началото на годината.

В Мемориала мигрантите спят един до друг на походни легла, скрити от очите на обществото от прегради. Те са само на няколко метра от основната експозиция, съставена от автентични вагони, снимки и видеоинсталации с имената на депортираните.

На сутринта мнозина от мигрантите вече са напуснали Мемориала, някои още в 4 ч. местно време, за да хванат влака на север.

Други похапват бисквити, раздадени от доброволци от католическата общност Сант Еджидио. Плюшен лъв и дрехи са забравени върху празните легла. Отгоре влаковете минават с тътен.

Джемал, еритреец на 26 години, уверява на развален английски, че е спал много добре и че цени много получената помощ. Заминал през 2003 г. от родината си заради политически причини, той минал през Судан и Израел, откъдето бил изгонен.

Сега се надява да отиде при брат си в Германия, веднага щом това е възможно. Същото разказва и Луваме, която също е еритрейка на 20 години. Обута в розово сабо, тя се отправя към гарата,  откъдето се надява да стигне до Швеция.

„Идеята да се направи място за мигрантите в Музея се зароди преди два месеца

заради масовия приток на сирийски бежанци, който принуди кметството и управата на миланската гара да потърсят места за подслон на мигрантите. По онова време Мемориалът не можа да откликне на търсенето, защото не беше добре оборудван за посрещане на мигранти и заради многобройните посещения на ученици. Имаше прекалено много препятствия”, разказва Яраш.

После се зароди идеята мигрантите да бъдат настанявани в онази част на музея, която трябваше да бъде гардероб за посетителите. Трудностите се изпариха само за ден и половина и Яраш определя това като „истинска светкавична операция”.

Така

мигрантите имат достъп до дизайнерските тоалетни на музея, където е бил монтиран набързо душ.

„Крановете са електронни и е трудно човек да се изкъпе с тях”, шегува се Яраш. Сешоарите за ръце пък се използват за сушене на прането на мигрантите, допълва той.

Лиляна Сегре, сега на 85 години, която беше депортирана в Аушвиц през 1944 г. от Коловоз 21, когато е била само на 13 години заедно с баща си, починал в лагера, и която днес е ключова фигура в Мемориала на Холокоста, приветства безрезервно инициативата за посрещане на мигрантите там.

„Гледката на въоръжени мъже, които отблъскват хората, ми припомня неща, които никога няма да забравя, дори и да доживея до 100 години”, казва тя, визирайки неотдавнашните сблъсъци между мигранти и френската полиция на френско-италианската граница при град Вентимилия.

Трафикантите в Средиземно море пък напомнят на Лиляна за онези „смели италианци”, които предаваха на властите евреите, опитващи се отчаяно да стигнат до Швейцария, като преди това ги обираха. Според нея думата „безразличие” е напълно на мястото си на входа на Мемориала.

„Знам, че тази дума изненадва хората и това ме радва, защото това е напредък. Защото ако човек не се учудва, значи няма повече надежда. Бих искала към тази дума да се допълни и изречението: Ей ти, обърни се, погледни другия!”, казва Лиляна.