"Македонско" племе в Пакистан: Ислямизират ни насила

Е�а �а малка религиозна общност, която населява долините на планинския северозапад в Пакистан, но твърди, че нейните представители са потомци на войниците на Александър Македонски, се оплаква от все по-голям натиск от страна на радикали да приеме исляма.

Калашите, които наброяват едва 3500 души от 180-милионното население на Пакистан, са разпръснати в три долини по границата с Афганистан.

Векове наред те са практикували политеистична религия и жертвоприношения на животни, без пакистанското мюсюлманско мнозинство да им пречи.

Сега, обаче, те са под все по-голяма заплаха от новоизлюпени мюсюлмански екстремисти от другата страна на границата, както и от твърдолинейното тълкуване на исляма в обществото, както установява лично Пок Ширин.

След като изпада в безсъзнание след автомобилна катастрофа, 25-годишният член на паравоенното формирование "Читралски патрули" разбира, че другарите му са го "помохамеданчили".

Някои от мюсюлманите тук се опитват да влияят на калашите и да ги насърчават да приемат исляма, като им четат стихове от Корана, разказва майка му Шингерай Биби.

"Мъжете, които били с Пок, четяли стихове от Корана и когато той се събудил, му казали: "Сега ти вече премина към исляма". Така той си смени вярата си."

Това било шок за семейството му. Но те са късметлии в сравнение

с други религиозни малцинства, заплашвани от нарастващия религиозен консерватизъм, който дестабилизира Пакистан - разполагащ с ядрено оръжие американски съюзник.

През май 2010 г. над 80 ахмадийци - малцинство, чиито представители се смятат за мюсюлмани, не обаче и от пакистанската държава, бяха убити при нападения срещу две джамии в Лахор.

През март тази година министърът по въпросите на религиозните малцинства, християнинът Шахбаз Бхати, чиято задача беше да защитава малцинства като калашите, беше убит пред дома си в столицата Исламабад при нападение, за което отговорност поеха талибани.

Тучните, зелени калашки долини, които се намират под заснежените върхове на планината Хиндукуш, са магнит за туристите както заради пейзажа, така и заради хората, които са коренни жители на този район.

Повечето са руси и със светли очи, което според тях е доказателство

за това, че по произход са наследници на войници на Александър Македонски, чиято армия преминава през района през IV в.пр.Хр., за да нападне Индия.

Общността произвежда свое собствено вино, а жените не са забулени, но кроткото съжителство между калаши и мюсюлмани чезне напоследък и районът започва да страда от религиозното напрежение, обхванало останалите части на страната.

Помохамеданчванията стават причина за разделение между калашите - тези, които са сменили вярата си за една нощ, се превръщат буквално в бездомници, описвани от мнозина като "мъртви за своите семейства."

Когато калаш смени вярата си, ние спираме да живеем с него под един покрив, обяснява земеделецът Асил Хан, седнал под стрехата на свой съсед.

"Нашите празници и нашата култура са различни. Те не могат да участват в тях или да живеят като нас." Някои в района са толкова загрижени, че вярват, че

сегрегацията е единственият начин да се предпазят калашите

Ние трябва да накараме мюсюлманите да се изнесат от долината, за да осигурим повече място за себе си, смята Шохор Гул, калаш от граничната полиция, който живее в долината Румбур.

"Този район трябва да е само за нас. Ние не харесваме тези промени на вярата - те пречат на нашата култура и празници и намаляват числеността ни."

Темата за калашките празници често се повдига в тези тесни долини, където внимателно отглежданите царевични култури заемат малкото равна земя там, а характерните за калашите дървени къщи са накацали по склоновете, очертаващи долината.

Организирани, за да възвестят промяна на сезона, или като молебен за добра реколта, калашките празненства включват хипнотични танци и жертвоприношения на животни, придружени с

вино, с което калашите поливат празниците си

Преминалите към исляма обаче казват, че именно тези ритуали насърчават решението им да изоставят калашите.

Най-грешното в калашката култура са тези празненства, смята 29-годишният Рехмат Зар, който е сменил вярата си. По думите му когато някой умре, тялото му се държи в къщата три дни, докато мюсюлманите обикновено погребват хората в деня на смъртта им.

"Те колят до стотина кози, а семействата скърбят - но тези около тях празнуват, бият барабани, пият вино и танцуват. Защо празнуват това? Това е грешно."

Не всички мюсюлмани от района се чувстват по този начин. Кари Бархатула е имамът на Джами Масджид в село Шиканандех в долината Бумборет. Той изтъква, че мнозина от мюсюлманите в долината оценяват калашкия принос за туристическата индустрия в района, и твърди, че калашките празници протичат успоредно с техните.

Все пак той признава, че съществува напрежение между двете общности.

Незабулените калашки момичета, носещи цветни, домашно ушити поли и шапки,

растат редом с мюсюлманските жени, покриващи цялото си тяло бурки. Калашките момичета освен това могат да се омъжват за когото си изберат в страна, където уредените бракове са често срещани.

Ние подкрепяме калашите - ислямът ни учи на уважение към другите религии, но има хора тук - може би те не са толкова образовани, които не харесват калашите заради религията им, каза Бархатула.

Акрам Хусаин ръководи "Калаша Дур", културен център, чието предназначение е да разпространява и опазва калашката култура - разкошна сграда с изкусно гравирани дървени греди.

Тя също така приютява под един покрив библиотека, клиника и музей, които са отворени както за калашката, така и за мюсюлманската общност. "Някои от мюсюлманите тук не искат да обучават калаши. Те не искат да сме образовани", смята той.

Хусаин обаче се опасява, че без повече училища, които да обслужват изключително калашите, неговата общност и култура ще изчезнат.

"Има твърде малко калашки учители и няма училища за по-големите деца и затова те посещават среднообразователните училища и научават за исляма.

Мюсюлманските учители им промиват мозъците

Те казват на децата, че ислямът е единственият правилен път и че ние ще отидем в ада".

Представител на местната власт в провинцията казва, че местното правителство спонсорира проекти за развитие на калашите и че Пакистан се е ангажирал с опазването на тяхното уникално наследство.

Заделили сме 15 милиона рупии (173 210 долара) за три години за финансиране на проекти като подобряване на пътната мрежа, водоснабдителните системи и общностните центрове, твърди Ахмад Хасан.

Други в калашките долини настояват, че това развитите трябва да се прекрати и че приемането на исляма трябва да продължи въпреки отражението върху калашката култура.

Рехмат Зар, преминал към исляма калаш, казва, че крайната му цел е да направи така, че цялата калашка общност да приеме исляма.

"Опитвам се да давам всичко от себе си, за да накарам аз самият калашите да сменят вярата си. Опитвам се да привлека колкото се може повече от тях. Хората, които се опитват да запазят калашката култура, постъпват грешно. Калашите трябва да приемат исляма, защото това е истинската, единствената религия."