Евентуално излизане на Гърциця от еврозоната ще нанесе огромен удар на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще й струва един трилион евро, твърди директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара, цитиран от гръцките медии.
В интервю за "Блумбърг" Далара предупреждава, че онези, които си мислят, че Европа и като цяло световната икономика са подготвени за излизане на Гърция от еврозоната, трябва да помислят пак, тъй като, според него, това ще постави в безизходица Европейската централна банка.
Експозицията на ЕЦБ към гръцки дълг е
над два пъти размера на капитала на ЕЦБ,
коментира Далара, който представлява банките в техните преговори с гръцкото правителство по преструктурирането на дълга.
Като последствие, според него, централната банка няма да може да окаже ликвидна подкрепа и да стаблизира финансовия сектор на еврозоната.
ЕЦБ ще е неплатежоспособна, ако Гърция напусне еврозоната, казва Далара и допълва, че Европа трябва да рекапитализира централната си банка.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви през уикенда, че
"планирането на вероятността Гърция да напусне еврозоната не е приоритет",
докато икономистът на "Морган Стенли" Елга Барш определя вероятността за излизане на Гърция от еврозоната на 33%.
През февруари Институтът за международни финанси изчисли, че гръцките задължения, в случай на излизане на Гърция от еврозоната, могат да се окажат катастрофални.
Следващото гръцко правителство, което ще се появи след парламентарните избори на 17 юни, ще се окаже притиснато до стената заради опразнената хазна, изоставащите реформи и невъзможността да изпълнява бюджета, и от такава позиция то ще трябва да води преговори в края на юни с тройката за поредния транш от заемите, алармира в. "Нафтемборики".
Бившият гръцки премиер Лукас Пападимос предупреди, че средствата, с които Гърция разполага, може да се изчерпят до юни, ако парите от кредитното споразумение пресекнат след парламентарния вот следващия месец.
Тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ обаче даде да се разбере, че
няма да одоборят следващия транш от заемите,
ако преди това не бъде постигнато споразумение с Гърция.
Външните кредитори искат от Атина да спази поетите ангажименти и да бъдат реализирани мерки за икономии в размер на 11,5 млрд. евро.
Освен тези средства, новото гръцкото правителство, което и да е то, ще трябва да осигури още 3 млрд. евро, които следва да събере от данъчните длъжници.
Анализатори смятат, че новото правителство ще поиска частично или цялостно предоговаряне на меморандума за икономии, като подчертават, че то ще бъде подложено на огромен натиск от страна на кредиторите, които ще настояват да бъдат приети техните условия за рестрикции.
Представители на финансовото министерство в Атина признават, че трудно ще бъде предоговорен спасителният меморандум и не хранят особени надежди преговорите да стигнат до успешен край, тъй като последната дума на тях ще имат одиторите от тройката.
Гърция обаче няма да може да чака,
тъй като ще трябва да осигури средства, за да покрие дефицита в следващите два месеца.
Месец май се очаква да приключи с дефицит от 1,6 млрд. евро. За юни бюджетният дефицит пък се очаква да достигне 2,2 млрд. евро, но няма да може да бъде покрит с наличните средства, така че ще се разчита на следващия транш от заемите.
