Когато Северна Корея рухне...

Най-важният урок от финансовата криза е, че трябва да ни е страх от "черните лебеди". Според Насим Никола Талеб* има събития, които е малко вероятно да се случат, но с потенциал да причинят огромно сътресение. В геополитически смисъл едно такова събитие, което трябва да ни накара да се замислим, е рухването на Северна Корея.

По-голямата част от вниманието на Вашингтон е насочена към малкия ядрен арсенал на режима в Пхенян. Но вероятно по-възможен сценарий, при това по-разрушителен, е разпадане на самия режим.

Както отбеляза миналата седмица в Сеул Кристофър Хил, дипломат от кариерата, който ръководи преговорния екип на САЩ със севернокорейците,

ситуацията в Северна Корея звучи като история от средновековна Европа.

Застаряващ крал, който управлява по чудат начин, но еднолично, най-накрая посочва за свой престолонаследник най-малкия си син. Двадесет и седем годишният наследник е с малък опит във военните и управленските дела, така че баща му назначава регент. Регентът е неговият зет, а затвърждавайки още повече семейния контрол над властта, кралят дава на сестра си висок военен ранг.

Това представлява днес Северна Корея. Ким Чен-ир, "Любимият ръководител" на страната, най-накрая посочи своя наследник, сина си Ким Чен-ун, и овласти сестра си и своя зет. Тази шекспирова пиеса би била развлекателна, ако не предвещаваше неприятности."Изглежда като онаследяване, целящо да стабилизира ситуация, която не е стабилна", казва Хил.

Северна Корея показва много признаци на нестабилност.

Тя имаше тежка година икономически с катастрофална ревалоризация** на валутата си. Недостигът на храни и гладът продължават да са част от пейзажа. Вътрешното политическо напрежение, вероятно свързано с процеса на онаследяване, предизвиква външна войнственост, която се изрази най-драматично в потопяването на южнокорейската корвета през март.

Но може би най-показателен е фактът, че севернокорейците започват да научават все повече и повече за външния свят. Сега в страната има 200 хил. абонати на мобилни телефони и на черния пазар се продават като топъл хляб дивидита.

Ако севернокорейците получат визуална представа за живота на юг - модерен, благоденстващ и демократичен - със сигурност това ще произведе социално недоволство, а може би и нещо повече. Брутният вътрешен продукт в Северна Корея за човек от населението е 1900 долара; в Южна Корея той е 28 100 долара. В някакъв момент севернокорейците ще започнат да се преместват на юг за работа, пари, възможности и свобода.

И в същия този момент,

ако няма внимателно планиране от Южна Корея, Китай и САЩ, ще се отвори адът.

Южнокорейците не желаят да мислят за този проблем. Въпросите, които поставих пред южнокорейски политици по тези теми, бяха посрещнати с нервен смях, прибързани отговори и смяна на темата. Миналия месец президентът И Мюн-бак мъдро повдигна въпроса за данък за обединението, но обществеността се противопостави силно и темата бързо отшумя.

Това е разбираемо. Корейците си спомнят последния подобен експеримент в света. Десет години след обединението на Германия остават дълбоки белези и постоянно напрежение между двете земи. Пет процента от БВП на Германия е заделен за обединението за едно десетилетие! Корейският случай е много по-драматичен. Северна Корея е много по-голяма и по-бедна страна, отколкото беше Източна Германия.

Пекин се противопоставя на опитите да се окаже сериозен натиск върху Северна Корея от чувство на солидарност с режима, но повече от истински ужас при възможността режимът да рухне и бежанци да тръгнат не само на юг, но и на север в Китай.

Вашингтон се тревожи най-много от севернокорейските ядрени оръжия. Но за да се реши този проблем, ще трябва да се обсъдят с Китай правилата на пътя, когато Пхенян падне.

На карта са заложени много проблеми.

Дали обединена Корея ще запази близкия си съюз със САЩ? Ще задържи ли ядрения арсенал на Севера? Дали американските войски ще останат в страната? Ако отговорът и на трите въпроса е "да", тогава обединена Корея ще бъде американски съюзник с американски войски и ядрени оръжия, граничещ с Китай. Как би реагирал Пекин на подобно положение? Дали ще изпрати войски да защитят режима? Какво ще направят тогава южнокрейските и американските войски?

Когато Северна Корея рухне, не е трудно да си представим хаос на Корейския полуостров, който предизвиква реакции от Пекин и Вашингтон - съпернически и враждебни. Забравете благовъзпитаните спорове за стойността на юана. Това е, което може да предизвика сериозна геополитическа нестабилност. И затова е важно САЩ, Китай и Южна Корея да започнат да разговарят за "черните лебеди".

-----

* Насим Никола Талеб е учен от ливански произход, автор на бестселъра "Черният лебед"

** Ревалоризация - повишаване на стойността на националната валута спрямо чужда валута.