Сд д две десетилетия на безпрецедентен просперитет,
новите пазарни икономики в Европа са изправени пред кръстопът,
който може да отведе някои от тях до още по-значително развитие,
а други да осакати.
От Прибалтика до Черноморието десетте бивши
комунистически страни, които се присъединиха към блока на
богатите държави след 2004 г. може би ще направят преоценка на
икономическите си модели, за да се справят с кризата, която не
се очаква да премине до края на следващата година - в най-добрия
случай.
Други страни, които не са членки на Европейския съюз,
също понесоха ударите на кризата, но не пристъпиха към реформите
за отваряне на пазарите си, каквито се изискват за
присъединяване към ЕС и това ги постави в неизгодна позиция в
желанието им да се възстановят.
Сега тези държави от ЕС, които зависят от инициираните
от Международния валутен фонд спасителни планове, като Латвия,
Унгария и Румъния, както и Украйна, Сърбия и други, които не са
членки на блока, трябва да намерят начин да ограничат държавните
разходи на фона на спадащия икономически растеж и бюджетен
актив.
Държавите в Европейския съюз трябва също така да се
запитат колко бързо могат да въведат еврото и дали основаният на
износа икономически модел, хвален от мнозина, всъщност е
най-надеждният.
Политици от региона ще обсъдят тези теми утре на
годишната среща на Европейската банка за възстановяване и
развитие (ЕБВР).
Друг интересен въпрос е дали тези страни ще продължат да
се придържат към неолибералните реформи, към които Западът
някога ги подтикна - тема, която предизвиква по-малко ентусиазъм
в Париж, отколкото в Прага.
"Намираме се на кръстопът в процеса на обединение",
смята Ларс Кристенсен, главен икономист в "Данске банк". "Сега
наистина виждаме разликите между страните, които продължиха да
извършват реформи през тези 20 години и онези, които просто
отвориха икономиките си".
Източна Европа на три скорости
ЕБВР предвижда, че икономиката на новите пазарни страни
в Европа ще се свие с 5,2 процента през тази година, тези на
балтийските държави - с двуцифрена процентна стойност, а тази на
Украйна, която получи помощ от МВФ - с 10%.
"Последното тримесечие на 2008 г. беше катастрофално, а
първото на 2009 г. - много лошо", коментира президентът на
банката Томас Миров пред Ройтерс. "Поотлепихме се от дъното, но
е невъзможно да направим прогноза за нещо по-добро от това,
което сме постигнали засега".
Експертите смятат, че повечето от десетте източни членки
на ЕС са в добро състояние, след като изоставиха централното
планиране от съветски тип в полза на пазарния модел.
Според "Дойче банк" жизненият стандарт в страните от
източната част на ЕС се е увеличил с 50 до 70 процента в
сравнение с нивото си от 1990 г., непосредствено след падането
на комунизма. Сега той е 59% от средния за ЕС.
Има разлика обаче между страните от 27-членния блок и
тези извън него, както и голямо разделение между държавите в
самия ЕС.
Икономистите отделят тези страни, които извършиха
мъчителни реформи, след като влязоха в ЕС от онези, които се
отпуснаха по вълната на чуждестранните инвестиции в едно
десетилетие на растеж, което помогна на всички, без значение
каква политика водеха.
Първата група включва чехите, словаците и поляците,
които овладяха финансовите си дела и привлякоха чуждестранни
компании, но страдат от спада в търсенето, който спъва
промишленото производство.
Другите, като Унгария и България, се забавиха с
подобряването на бизнес климата, а Латвия, Литва и Естония
изтеглиха изгодни кредити, за да захранят експлозивния си
икономически растеж, но сега станаха жертви на болезнен срив.
"Страните, които се намират в най-тежко положение, са в
тази ситуация, защото не извършиха достатъчно динамични
реформи", смята Робин Шепърд, директор на международния отдел в
мозъчния тръст "Хенри Джаксън съсайъти". "Вследствие на
трудностите, които срещат обаче, за тях става все по-трудно да
извършат тези реформи".
Тези членки на ЕС, които изградиха силна индустрия като
основа на икономиката, може да се върнат към бързия икономически
растеж през 2011 или 2012 г. , ако търсенето в еврозоната -
основния пазар за експортните им стоки - се възстанови, особено
след като кризата удари техните валути и ги направи
по-конкурентноспособни.
Балтийските страни обаче няма да имат този късмет. Те не
само претърпяха огромен спад на икономическия растеж, който
достигна отрицателни стойности, след като преди няколко години
икономиките им растяха с над 10 процента, но привързаха валутите
си към еврото, което ги оскъпи.
През последното тримесечие икономиката на Латвия спадна
с 18%, а вчера Естония обяви спад с почти 16%.
"Данните за БВП на балтийските държави през първото
тримесечие са просто ужасяващи", коментира Нийл Шиъринг от
"Кепитъл икономикс". "Техният БВП може да спадне с над 25%, което може да се сравни със срива, който претърпяха по
време на прехода след разпадането на Съветския съюз. Те няма да
могат да постигнат БВП като тазгодишния до 2016 г."
Реформи, моля!
Икономическата криза разтърси политическия живот,
предизвика протести и насилие в региона и изигра роля за
падането на правителствата в Латвия, Унгария и Чехия.
Въпреки явния завой към засилване на държавната намеса в
икономиката на Запад, което включва пакети за стимулиране и
спасителни планове за частни фирми, правителствата на изток в
общи линии се придържат към правилата, които следваха по пътя на
присъединяването към ЕС.
Новото правителство на Латвия проучва възможностите за
намаляване на държавните разходи с до 40%, за да задържи
бюджетния дефицит близо до седемте процента от брутния вътрешен
продукт, които изисква МВФ, за да предостави спасителен пакет.
Румъния и Унгария (последната отдавна си е извоювала
репутация на страна, която бави реформите, заради отказа си да
модернизира раздутия си пенсионен сектор, наред с другите
реформи) също правят планове да съкратят значително разходите
заради зaбавящия се икономически растеж и по-ниските приходи.
Според икономистите тези мерки може да се окажат
последната преграда, която ще предпази тези страни да не
изпаднат в неплатежоспособност.
Някои се изненадват от това, че там, където
правителствата паднаха, политическите сили предпочетоха да
формират нови технократски кабинети, въпреки заcилващия се
обществен натиск за прокарване на по-популистки политики.
Въпросът е колко време политиците ще могат да поддържат
тази линия. В повечето държави в региона ще има избори през
следващите две години, резултатите от които ще зависят от това
колко ще продължи икономическата криза и дали на
гласоподавателите им е омръзнало от реформи.
"Голямата опасност, която виждам, е, че политиците може
да се уплашат от обществения натиск за повече разходи в
социалната сфера дотолкова, че да се откажат от реформите",
коментира Катинка Бариш, заместник-директор на Центъра за
европейски реформи. "Това може да навреди на възможността на
тези държави да регистрират икономически растеж в средносрочен
план".
Източник:
ЕПА/БГНЕС
