25 г. след ползотворното за Испания и Португалия присъединяване към ЕС двете страни са затънали в криза, заради която са нарочени за слабите брънки в еврозоната, и която ги принуждава да преглътнат горчивия хап на мерките за икономии и структурни реформи, съобщава Франс прес.
Така далечен изглежда онзи 12 юни 1985 г., когато мечтата се превърна в реалност за двете иберийски държави и те подписаха договорите си за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО), превърнала се впоследствие в Европейски съюз (ЕС).
За двамата братовчеди от Южна Европа, неотдавна излезли от диктатурата и изостанали в икономическо отношение от северните си съседи, членството в ЕС предполагаше превъзходен двоен скок напред: ускорена модернизация и укрепване на демокрацията.
"Още повече, че през 1981 година имаше опит за държавен преврат. Днес това е толкова немислимо, колкото да избухне война между Франция и Германия", подчертава Игнасио Молина, изследовател по въпросите на Европа в института Елкано (ARI) в Мадрид.
ЕС се прояви като добра майка:
от 1986 г. Испания, която е вторият бенефициент от Общата селскостопанска политика (ОСП) след Франция, отчита нетно положително салдо от 90 млрд. долара европейски фондове, "много повече от Германия с плана Маршал", отбелязва Молина.
Португалия пък е получила 53 млрд. евро европейски средства.
Двете страни се възползваха от това, за да се модернизират бързо: в Португалия бяха построени 2300 км автомагистрали, а в Испания - близо 11 000 км.
Изградени бяха високоскоростни железопътни линии, летища, нови линии на метрото. Притокът на чуждестранни капитали се засили. В Испания бяха учредени конкурентоспособни мултинационални компании.
В Португалия брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението спрямо покупателната способност нарасна от по-малко от 7000 евро през 1986 г. до 19 000 евро през 2008 г. (76% от средната стойност за ЕС-27).
В Испания БВП на човек скочи от 7950 евро до 23 874 евро (103% от средното в ЕС).
Допреди две години Испания се наслаждаваше на "икономическо чудо",
което будеше завист, с излишък по текущата сметка и годишно темпо на икономическия растеж от 3 до 4%.
Този отличен "добър ученик" привличаше милиони имигранти.
Финансовата криза в съчетание със спукването на балона на недвижимите имоти през 2008 г. обаче накара бюджетният дефицит на Испания да хвръкне до 11,2 на сто през 2009 г., а безработицата да достигне 20% от активното население - дойно повече спрямо средното равнище в еврозоната.
"Освен европейските средства, ЕС донесе голяма валутна стабилност и ниски лихви, както и лесно кредитиране. Мислехме, че вече ни остава само да живеем в комфорта на европейския контекст", обяснява Молина.
Португалия се остави да бъде съблазнена от тези улеснения и се оказа прекалено затънала в дългове, допълва Жозе ду Сезар, преподавател в Католическия университет в Лисабон.
Европа ще наложи дисциплината, от която се нуждаем,
изтъква той.
Липса на конкурентоспособност, слаби перспективи за растеж: кризата би камбаната за внезапното пробуждане на двете страни, които се смятаха защитени от европейския чадър, а днес откриват, че той може и да се обърне.
Принадлежността към еврозоната задължава да се направят необходимите промени в конкурентоспособността, отчетена по време на растежа, подчертава Хуан Карлос Мартинес-Ласаро, професор в бизнес школата IE в Мадрид.
Болезнени са мерките, които се наложи да вземат в различни степени Испания и Португалия: реформа на трудовия пазар, на пенсионната, финансовата и образователната система, на фона на тежки бюджетни и социални съкращения.
Едва ли всичко това е повод да се отвори шампанско на официалните церемонии днес и утре в Лисабон и Мадрид по случай 25-те години европейско членство, отбелязва АФП.
