Коледна традиция с Черния Петър предизвика полемики за расизъм

Х оландците гледат на себе си като на толерантни прагматици, които са особено приспособими, ако го изискват социалната хармония или търговските интереси.

Този автопортрет обаче стана на пух и прах през последните седмици, когато гласове вътре в страната и в чужбина в хор заклеймиха една коледна традиция, която много холандци смятат за безобидно забавление, но критиците твърдят, че е расистка, пише Томас Ескрит в публикацията си за Ройтерс.

Както повелява народната традиция, Синтерклаас, холандският дядо Коледа, пристига в Холандия в средата на ноември, придружен от слугата си Черния Петър (Зварте Пийт), чиято роля традиционно играе бял мъж с боядисано в черно лице, къдрава перука и голяма, боядисана в червено уста.

Сега на холандците се налага да се изправят пред възможността тяхната много популярна коледна традиция да се окаже носителка на скрит расизъм, което според мнозина е анатема за тяхната култура.

Малко дебати са предизвиквали такива вълнения сред хладнокръвните холандци. Милиони "харесвания" получи "Фейсбук" страница, подкрепяща Черния Петър, след като независим експерт, работещ за Съвета на ООН за правата на човека, разкритикува традицията.

Премиерът Марк Рюте отхвърли твърденията, че Холандия е нетолерантна и ксенофобска.

"Не припознавам моите сънародници в подобно описание", заяви той пред журналисти миналата седмица, когато бе попитан дали Холандия е спряла вече да толерира чуждоземците. Но това е впечатлението, което се създава от дебата, смята Куинси Гарио, художник, който от години води кампания срещу Черния Петър.

"Лъгали сме себе си за своята толерантност толкова дълго, че дори не разпознаваме вече дискриминацията", казва той.

От десетилетия е налице изключване на малцинствата от обществените и икономическите структури. Той допълва, че децата на много имигранти в Холандия все по-открито заявяват, че се сблъскват с признаци на расизъм и че техните родители вероятно са избрали просто да не обръщат внимание.

"Говорим за трето и четвърто поколение хора, които гледат (на Холандия) като на своята собствена страна и искат да поемат отговорност заради себе си и своите деца", казва той.

Дестинация за имигранти

Фурорът около почитаната традиция, за която някои специалисти по история на изкуството казват, че датира от XVII век, когато е било модерно заможните амстердамски семейства да си имат чернокож домашен роб, извади наяве холандската чувствителност по расовия въпрос.

Богата и бързо разрастваща се в годините след Втората световна война, Холандия е основна дестинация за лица, мигриращи по икономически причини от Южна Европа, Турция и Мароко през 50-те и 60-те години на 20 век.

През 2010 г. около 11 процента от населението са лица, родени в чужбина, отбелязва Евростат. Повечето са получили холандско гражданство - знак за успешната интеграционна политика на страната.

От 16-милионното население повече от 3,5 милиона са родени в чужбина холандски граждани или деца на имигранти, допълва статистическата агенция.

Най-големите имигрантски общности са тези от Турция, бившата холандска колония Суринам и Мароко. Някои холандци обвиняват външното влияние - от мюсюлмани до имащите склонност да се месят бюрократи от ЕС, за ерозията на холандската култура и социални придобивки, особено в момент, когато много холандци чувстват лишения заради икономическото забавяне.

"Много холандци поначало се чувстват заплашени", казва Лоранс Буиджс, социолог в Амстердамския университет. "Сякаш имат усещането, че Брюксел или ООН искат да отнемат нашето самосъзнание".

Такива страхове засилиха подкрепата за Герт Вилдерс, популистки антиислямски настроен политик, който иска да спре имиграцията на мюсюлмани и източноевропейци и иска Холандия да напусне еврозоната и да си върне обратно властта от Брюксел. Той дори създаде уебсайт, на който хората могат да подават жалби срещу източноевропейци.
Андре Кроуел, политолог в Амстердамския свободен университет, е съгласен, че наяве е излязла лека склонност към нетолерантност.

"Тя се забелязва в силата на антимюсюлманските партии в сравнение с други страни като Германия", казва той.

Холандските мерки в борбата с дискриминацията са критикувани през последните месеци от Амнести интернешънъл и Съвета на Европа - организацията, която следи за спазването на човешките права на континента.

Ежедневен расизъм

Повечето високотиражни холандски вестници се обявиха в защита на Холандия, когато Верен Шеферд, университетска преподавателка от Ямайка, оглавяваща работна група от независими експерти в ООН, занимаваща се с дискриминацията срещу хора от африкански произход, заяви в края на октомври, че традицията, свързана с Черния Петър, е расистка. Във вторник върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай разясни, че Шеферд говори от свое име, а не от името на комисариата.

В. "Алхемеене дагблад" публикува на първа страница снимки на чернокожи и азиатски холандски граждани, които казват, че подкрепят традицията. В статия за в. "Фолкскрант" обаче Ромила Коени, холандски консултант от суринамски произход, работеща за компютърната компания Капджемини, казва, че Черният Петър "поддържа жива атмосфера на ежедневен расизъм".

"В очите на мнозина Холандия е предназначена за бели хора, по възможност със сини очи и розови бузи", пише той.

Много от африканците, които работят в международните съдилища в Хага като съдии, прокурори, адвокати и съдия-изпълнители - служби, които допринасят за икономическия растеж на региона, дискретно признават, че са били жертва на расизъм.

Когато една съдийка от африкански произход казала на един шофьор на такси, че работи в едно от международните съдилища, той я попитал дали е чистачка, сподели тя пред Ройтерс. Друга високопоставена съдебна служителка заяви, че й е отнело седем месеца да си намери жилище, когато е пристигнала в Холандия.

"Всеки път, когато разбираха, че съм африканка, ми казваха, че апартаментът вече не е свободен", споделя тя.

Социологически проучвания показват, че ядрото на опозицията в Холандия срещу Черния Петър е в космополитния Амстердам. Местният общински съвет в югоизточната част на града, където живеят много имигранти, гласува за забраната на празненствата тази година.

Мнозинството обаче си иска Черния Петър.

Проучване на агенция Морис де Хонд от миналия месец показва, че 91 на сто от представителната извадка холандци твърдят, че традицията не трябва да бъде нарушавана, за да се удовлетворят желанията на едно малцинство, а 81 процента смятат, че е неприемливо Петър да бъде боядисан в друг цвят. Рюте заяви, че дебатът е неизбежен и здравословен, имайки предвид броя на имигрантите в Холандия.

"Неизбежно е, когато има огромен наплив от хора да се появи и напрежение", каза той. "Първоначалните реакции на обществото показват, че то не е за големи промени в момента, но традициите могат да се променят във времето".

Но се отвориха очите на много холандци, казва Гарио. "Хората започват да разбират, че някои хора тук са невъзприемчиви и упорити расисти".