Ако Гърция напусне еврозоната, жизненият стандарт ще се срине, доходите ще намалеят повече от два пъти, а инфлацията и безработицата рязко ще се увеличат, предупреди най-голямата гръцка търговска банка - Националната банка на Гърция (НБГ), в разпространен снощи аналитичен доклад.
Докладът бе разпространен малко повече от две седмици преди насрочените за 17 юни парламентарни избори, резултатите от които вероятно ще определят дали страната ще остане в зоната на единната европейска валута или ще бъде принудена да се върне към драхмата, посочва Ройтерс.
Според НБГ опасността Гърция да напусне еврозоната вече не е чисто теоретична, и ако се стигне до такова развитие, последствията ще са драматични.
Излизането от еврозоната ще доведе до значително спад на жизнения стандарт на гръцките граждани, предупреждава банката.
Според анализа на експертите от НБГ доходът на човек от населението ще намалее с над 55%, новата гръцка парична единица ще се обезцени с 65% спрямо еврото, а рецесията, в която страната изпадна преди пет години, ще се задълбочи.
Безработицата ще достигне 34% от трудоспособното население, в сравнение с около 22% сега, а инфлацията ще скочи до 30% в сравнение с 2% сега.
Днес се очаква НБГ да обяви загуба през първото тримесечие на годината.
Гръцките банки, в това число НБГ, подкрепят мерките за излизане от кризата, договорени с ЕС и МВФ през март, тъй като това би позволило на Гърция да остане в еврозоната, а на банките да избегнат непреодолими проблеми с ликвидността, посочва Ройтерс.
Дълговата криза, вилнееща в Европа близо три години, предизвика антипатия към единната валута, но малко са тези, които искат да се откажат от нея, сочи ново допитване, цитирано от Асошиейтед прес.
Изследването, направено от изследователския център "Пю" (Pew Research Center) в осем страни от ЕС, включително пет членки на еврозоната, показват, че финансовите проблеми на региона са предизвикали страхове за бъдещето на Европа като политически проект.
Въпреки тези опасения "Пю" установява, че страните, използващи еврото, нямат желание да се върнат към предишните си валути като френския франк или испанската песета.
В Гърция, където е епицентърът на дълговата криза, 71% от анкетираните искат еврото да остане, а 23% подкрепят връщане на драхмата.
В страната, преживяваща дълбока рецесия вече пета година, са повече хората, които са на мнение, че еврото е било нещо добро за тях - 46%, спрямо 26%, определящи го като лошо.
Във Франция, Италия и Испания са повече онези, които мислят, че еврото е било по-вредно, отколкото полезно.
В Италия обаче само 40% от анкетираните искат връщане на лирата спрямо 52%, подкрепящи еврото.
В Германия - най-голямата икономика в Европа, са мнозинство хората, според които еврото е по-скоро полезно, отколкото вредно.
