Тероризмът е на възрастта на новата гръцка държава след падането на военната хунта. Роди се през 1975 г. с убийството на представителя на ЦРУ в Гърция Ричард Уелч от организацията "17 ноември". Следователно става въпрос за дългогодишен феномен, който определя цяла една епоха и не може да се обясни лесно, пише в. "Вима".
Никъде в Европа няма подобно нещо.
Дори ИРА и ЕТА, въоръжени движения на малцинствени групи с освободителен характер и десетилетна история, оставиха оръжията. Подобни на гръцките въоръжени групи анархисти се появиха през 70-те години на миналия век в Италия, Германия и Франция, но не просъществуваха повече от четири-пет години. Същото е и положението в Турция, където левите движения изчезнаха и сега действат само кюрдски отцепнически организации. Само в нашата държава се наблюдава дългогодишна търпимост (ако не е и приемане) на терористични действия, тъй като са насочени към участвали във военната хунта или американци.
Въпросът, на който трябва да се отговори, е
защо в Гърция постоянно се появяват нови въоръжени групи?
Революционери има във всички европейски държави, но въоръжени - никъде. Защо е така? Семейства, изживели драми, има навсякъде, но никъде децата не търсят разчистване на сметки с оръжие.
По отношение на бедността може да се каже, че страните с действащ социализъм са в много по-тежко положение от Гърция от десетилетия.
Безработицата ли е проблемът? В Испания ситуацията е аналогична на гръцката, но в последното десетилетие безработицата беше на нива от 15-20 на сто, а в Гърция тя беше 5-10 на сто, както и в повечето европейски държави преди да избухне през 2010 г.
Стигаме значи до тезата за
"прогнилото общество и
беззаконието" като причина за случващото се.
По принцип самият тероризъм е елемент от беззаконието и на практика Гърция е една от най-корумпираните държави и целият свят е наясно с това. Обаче корупцията в Гърция не е толкова разпространена както в Румъния, България или Албания.
Неспособност на полицията да се справи със ситуацията?
Въпросът не е само, че не се разбиват бързо въоръжените
революционни организации, а че постоянно се появяват нови.
Кризата ли е проблемът? Да не би страната да е в криза цели 40 години? Има хора, които вярват, че капиталистическите общества, или като цяло всички общества, са в постоянна криза. Но пак възниква въпросът - защо не във всички, а само в Гърция? Само в страни от Южна Америка, Азия и Африка има партизански отряди, които просъществуват десетилетия наред. При всички случаи Гърция не може да се сравнява с Шри Ланка, Конго, Колумбия.
За мен самия от всичко гореизброено става ясно, че
особеностите на гръцкия тероризъм не могат да се тълкуват на
основата на "материалните условия" на гръцкото общество. Това е
автономен
политически феномен,
който се развива в рамките на агресивността на политическото противопоставяне в страната. Нека не забравяме моментите на политическо насилие, които са единствените в следвоенна Европа като гражданската война и диктатурата. Ако има показател, който да измерва напрежението на политическия антагонизъм като се започне от по-меките към по-тежките форми (като например риториката на партиите, протестите, окупациите на обществени сгради, нападенията срещу имигранти, сблъсъци с полицията, хвърляне на коктейли "Молотов", използването на сълзотворен газ, палежите, бомбите, ранените, мъртвите) и измерим честотата им, има ли съмнение, че Гърция ще бъде поставена на първо място сред всички европейски държави? Може би с единственото изключение ще е атентатът в Норвегия през 2010 г., когато крайнодесен привърженик направи касапница.
Както тероризмът, така и агресивността на политическото противопоставяне не се обяснява от "материалната база" и от социалните условия в страната. Причината трябва да се търси в културата.
Политическото насилие намира почва в гръцкото
общество, тъй като се величае политическото насилие на предците
ни.
Става въпрос за прочит на историята, където дясната терминология се представя като "военната добродетел на гърците", а лявата - като "съпротивителна природа на елинизма".
Причините за тази културно упорство трябва да се търсят в процесите на сформиране на гръцката държава, в етногенезиса.
Това тълкувание на историята, което се отглежда и в
образованието, се прехвърля към вътрешни политически сблъсъци -
противникът става "вътрешен враг", човек на външни сили,
предател, с който трябва да се разправят на всяка цена. Това са
думи, които чуваме всекидневно, независимо дали става въпрос за
международните отношения, за кредитното споразумение, за ДДС-то
на земеделците, за възнагражденията на съдебните служители.
Риториката на омразата, която се изказва с такава лекота от
политици и синдикални лидери затвърждава културата на насилие.
В общество, където политическото насилие се приема като
всекидневие, е логично да съществува и тероризъм. А в решението
кой да вземе оръжието, се намесват психологията, семейството,
конкретното социално положение както и случайността.
криза, която тихо расте" />
