Дълго време германските синдикати гледаха на източноевропейците като на нелегална конкуренция, която внася дъмпинг.
Безмилостната експлоатация на мигрантите не беше "тяхна грижа". Сега обаче гледните точки се променят, пише "Дойче веле".
Безмилостната експлоатация на човешки труд не е нов проблем - дори и легални мигранти от Източна Европа често пъти се трудят при нечовешки условия в Германия.
Надеждите за много пари и щедрите обещания привличат работна ръка от Румъния, България, Полша и другите източноевропейски държави към Германия.
Често пъти обаче ги очаква съвсем друга реалност: черен и неблагодарен труд в унизителни условия, а понякога дори и без заплащане.
Работниците попадат главно в строителството, гастрономията, хотелиерството, транспортния бизнес и фирмите за охрана, пояснява Доминик Йон, ръководител на проекта "честна мобилност" към Германския съюз на синдикатите.
Синдикалните дейци са убедени, че има германски фирми, които системно наемат източноевропейска работна ръка, защото това им позволява да намаляват нивото на заплащането и на германските си служители. В резултат на този дъмпинг се влошават и условията на труд.
По едно евро на час
Показателен е например случаят с 13 румънски работници, които в продължение на два месеца работили почти денонощно на един голям строеж във Франкфурт/Майн.
Фирмата им обещавала сигурно работна място и основна месечна заплата от по 1200 евро. Когато те пристигнали, работодателят веднага им прибрал паспортите и останалите документи за самоличност, а след това им дал да подпишат някакви формуляри.
Така, без да го съзнават, те декларирали, че са самонаети лица, а това ги лишава от всякакви осигуровки в случай на болест и инвалидност, които иначе би трябвало да им изплати работодателят.
На всичкото отгоре, работодателят им изплащал само по няколко евро на ръка, толкова, колкото да преживеят криво-ляво до следващия работен ден. Сумите, които те получили, се равнявали на часова надница от по едно евро!
Сходна била и съдбата на шестима поляци в Кьолн, които били наети да работят на тамошен строеж. Вместо обещаните заплати те получавали само по 50-60 евро на месец, с постоянните извинения и обещания, че нещата в бъдеще ще се подобрят.
Когато настъпила зимата и фирмата нямала повече поръчки за работа, тя спряла да плаща и тези пари, така че чужденците се оказали принудени да гладуват. Те дори не знаели, че имат право да се обърнат към полицията и да подадат жалба срещу работодателя си.
Едва намесата на германските синдикални организации довела до положителна развръзка и наказателно преследване на измамниците.
Германските синдикати се ангажират с подобни каузи в името на солидарността и справедливостта, въпреки че източноеврейците не са техни организирани членове и не им плащат членски внос.
И все пак синдикалистите в Германия преследват и собствен интерес: борейки се срещу злоупотреби с правата на чужденците, те предотвратяват дъмпинга на заплати и за германските работници.
Точно поради това в Германия в момента се изгражда мрежа от центрове за консултации, насочени именно към чуждестранната работна ръка.
Германия не бива да си затваря очите
Този подход на синдикатите е относително нов: в продължение на дълго време те гледаха на мигрантите, без значение дали са легални или не, като на нежелана конкуренция, която отнема работни места и внася дъмпинг на заплати.
Норберт Кирус от Хамбургския институт за социални изследвания поздравява това развитие. Той е автор на изследване, поръчано от германското правителство, в което се отправят препоръки и предложения за по-ефективната защита на хората на наемния труд от нечовешка експлоатация.
"Най-важното е да се оказва подкрепа на всички, които са станали жертва на подобни престъпления, да се защитават трудовите им и социални права, без значение, дали имат легално право на престой в Германия или не", казва експертът.
Друга негова препоръка е темата да се обсъжда по-активно пред обществеността. Създаването на по-голяма заинтересованост и чувствителност по нея може да играе превантивно действие срещу бъдещи злоупотреби.
