Около 51 милиона избиратели имат право на глас.
За депутати имат право да гласуват италианците, навършили 18 години, а за сенатори - навършилите 25 години.
Изборите се произвеждат по стария избирателен закон.
Според него партия или коалиция, която спечели най-много гласове в долната камара, получава изборна премия под формата на абсолютно мнозинство (340 депутатски места).
Тази премия се присъжда дори ако партията или коалицията има само един глас преднина. Ситуацията е много по-сложна в Сената, където изборната премия се присъжда на ниво отделни области, така че прогнозите са по-трудни.
Италия има 20 области, но ключововажни за вота са Венето, Сицилия, Кампания и най-вече богатата Ломбардия.
Броят на сенаторите зависи от населението на областта.
Ломбардия излъчва най-много сенатори /47/, а Вале д'Аоста има само един сенатор. По силата на италианското законодателство в последните 15 дни преди вота социологическите институти нямат право да оповестяват данни от анкети.
Според последните допитвания отпреди две седмици битката ще се води между четири политически сили.
На първо място е левоцентристката коалиция "Италия за общото благо" на Пиер Луиджи Берсани. В нея влизат Демократическата партия на Берсани, партията "Левица, екология, свобода" на Ники Вендола, италианските социалисти и партията Демократически център. Допитванията показват, че коалицията на Берсани ще спечели 33-34 процента от гласовете. Берсани е изкушен от либерализма и говори за приватизации в редица сектори.
На второ място е десноцентристката коалиция на Силвио Берлускони, включваща неговата партия Народ на свободата и традиционния му коалиционен партньор Северната лига, известна с евроскептичните и антиимигрантските си нагласи. Според последните допитвания партията се ползва с над 28-процентно доверие. Берлускони стартира предизборната кампания преди два месеца с едва 18-процентна подкрепа, но постигна впечатляващ възход в допитванията. За него това е шестата предизборна надпревара за 18 години. Той не изневери на склонността си да прави гръмки обещания, като това да върне данъците, които италианците са платили миналата година.
На трето място е "Движението 5 звезди" на Бепе Грило, бивш комик, преквалифицирал се в политик. Грило се ползва с между 14-18-процентна подкрепа и се очертава като ключова фигура при формирането на новото парламентарно мнозинство. Подкрепата за Грило нарасна напоследък заради предизборната му обиколка из страната, която той направи с каравана. На нея Грило показа, че може да е близо до италианците и да изслушва техните проблеми. Симпатиите към него нараснаха и заради прямия му език и той успя да "открадне" гласове от десницата и левицата, разтърсвани от корупционни скандали. Грило обаче не би могъл да се кандидатира лично за ръководен пост заради осъдителна присъда за убийство на трима души при катастрофа.
На четвърто място остава премиерът в оставка, технократът и бивш еврокомисар Марио Монти, ползващ се с подкрепата на редица европейски лидери, преди всичко на Ангела Меркел заради мерките за икономии, които въведе. Първоначално Монти нямаше намерение да влиза в политиката, но на 23 декември обяви, че застава начело на центристката коалиция "С Монти за Италия". Според последните анкети Монти се ползва с подкрепата на 10-14 процента от италианците. Той обещава да следва курса на оздравяване на италианските финанси, ако спечели изборите.
При такова разпределение на силите има няколко варианта за бъдещето на Италия. Берсани се очаква да спечели абсолютно мнозинство в долната камара, но може би няма да постигне същия успех в Сената.
Това е кошмарен сценарий, защото Камарата на депутатите и Сенатът имат еднаква тежест в Италия.
Ако в тези две камари мнозинство получат различни политически лагери, ще се наложи сключване на пакт за разбирателство между тях, за да се избегне криза. Засега се прогнозира, че Берсани може да договори управляваща коалиция с Монти, който да стане министър на икономиката или председател на Сената.
Този вариант обаче се очерта като проблематичен след изявление на Монти, че Ангела Меркел не искала Берсани за италиански премиер, което възмути левицата.
Вторият проблем пред коалицията Берсани-Монти е Ники Вендола, ключовият съюзник на Берсани, с когото Монти не може да намери общ език, защото техните политически виждания за Италия и за света "са на светлинни години разстояние".
Трети вариант, който се споменава, е евентуална коалиция между Берлускони и Грило. Според експерти обаче Грило ще трябва да се съгласи на прекалено много компромиси при подобен сценарий, а това е малко вероятно.
Междувременно Министерството на вътрешните работи на Италия призова избирателите да се явят пред урните, като ги увери, че се е подтотвило за лошото време, включително снеговалежи в някои райони, за да гарантира, че всички ще имат шанс да пуснат бюлетината си, предаде Ройтерс.
"Изборите са фундаментален момент за една демокрация и ние искаме всички наши граждани да го преживеят по най-добрия възможен начин", заяви министърът на вътрешните работи Анна Мария Канчелиери във видеопослание на сайта на министерството.
Десноцентристкият лидер
Силвио Берлускони пък наруши забраната на предизборната агетация в деня преди вота,
като атакува италианските магистрати.
76-годишният магнат, подсъдим на няколко процеса по различни обвинения - от измама до секс с непълнолетна проститутка, наруши правилата на предизборното мълчание, като заяви, че "магистратите в Италия са по-лоши от сицилианската мафия".
Той обвини магистратите, че са изфабрикували обвиненията срещу него, за да го дискредитират в чужбина.
"Те разпространяват в Европа, за да ме изкарат смешен, тази история с Бунга Бунга, която е фалшификация и не се базира върху нищо", каза той пред репортери в "Миланело", спортната база на неговия футболен клуб "Милан", където пристигна с хеликоптер. Берлускони нападна и европейските "крале на икономиите", които се опитват да се отърват от него.
От левицата посикаха санкции, но от кабинета на Берлускони заявиха, че интервюто било дадено за гръцка телевизия с уговорката да бъде излъчено в понеделник, но думите на Берлускони бяха цитирани масово от италианските медии.
А именно, че премиерът Марио Монти "раболепничи и винаги е стоял на колене пред г-жа Меркел и тя сега не иска да го загуби" и че "мерките за строги икономии увеличават публичния дълг и водят до рецесионна спирала, която увеличава безработицата и може да доведе до край на социалния мир".
Източник: по материали на БТА
Последвайте ни
