ЕК предложи нови правила за отнемане на имущество

Европейската комисия (ЕК) предложи нови правила за по-ефективно и всеобхватно отнемане на средства и друго имущество, придобити от престъпна дейност.

Става въпрос за по-ясни и по-ефикасни правила за конфискуване на имущество, което не е пряко свързано с конкретно престъпление, но което очевидно е в резултат от подобни престъпни дейности на осъдения (т. нар. разширена конфискация). Очаква се да се укрепят правилата за конфискация на активи, които са прехвърлени от заподозрения на трети човек, който би трябвало да е подозирал, че тези активи са свързани с престъпна дейност (конфискация по отношение на трети страни).

Приемането на предложението ще позволи

конфискуването на активи, при които не е възможно налагането на присъда,

тъй като заподозреният е починал, хронично болен е или е избягал (ограничена, неоснована на присъда конфискация). Очаква се то да гарантира, че прокурорите могат временно да обезпечават активи, за които има риск да изчезнат, ако не бъдат предприети действия, като това е предмет на потвърждение от съда (превантивно обезпечаване).

Комисията предлага държавите в ЕС да управляват обезпечените активи, така че те да не се обезценят, преди да бъдат конфискувани. Предлага се също въвеждането на гаранция, че предприетите действия за обезпечаване и конфискация на активи са балансирани със строги мерки за защита на основните права, особено за да се гарантира, че се зачитат презумпцията за невиновност и правото на собственост.

Всяка година в джобовете на престъпни групи и на мафията в Европа влизат стотици милиарди евро, отбелязва ЕК. Въпреки усилията на правоприлагащите органи в цяла Европа, голяма част от незаконните печалби остават в ръцете на престъпниците. Това прави престъпните групи по-силни и лишава европейските граждани от средства от данъци, които могат да бъдат инвестирани за медицински грижи или училища, се посочва в мотивите за предлаганите промени.

Трябва

да ударим престъпниците там, където боли най-много,

като се стараем да им вземем парите, а печалбите им да върнем обратно в законната икономика, особено в сегашния период на криза, коментира еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

Според нея правоприлагащите и съдебните органи трябва да разполагат с по-добри инструменти за проследяване на пътя на парите. Те се нуждаят и от повече средства, с които да възстановяват по-значителна част от активите от престъпна дейност, заяви Малмстрьом.

Сумите, възстановени от организираната престъпност, са скромни, в сравнение с огромните доходи, натрупани от незаконни дейности, като трафик на наркотици, фалшифициране, трафик на хора и контрабанда на малки оръжия, се посочва в съобщение на комисията. Според данни на ООН, общият размер на облагите от престъпна дейност, натрупани през 2009 г., е около 2,1 трилиона щатски долара, или 3,6% на сто от световния БВП през същата година.

Докато по-голямата част от тези "мръсни" пари се "изпират" и се реинвестират в законната икономика, в момента се обезпечават и конфискуват по-малко от 1% от облагите от престъпна дейност.

Облагите на организираните престъпни групи

все по-често се инвестират извън страната, в която са придобити,

често в няколко държави от ЕС; или се прехвърлят на трети страни (често на роднини или подставени лица) с цел да се избегне конфискация.

Сгради, автомобили, ресторанти, малки предприятия и дружествени дялове са само част от примерите за това как се реинвестират незаконните печалби в законни активи или дейности, отбелязва ЕК.

Улесняването на отнемането на имущество се очаква да затрудни престъпните дейности и да окаже възпиращ ефект върху престъпността. Възстановяването на повече активи в полза на държавата ще има значително отражение върху жертвите на престъпления, данъкоплатците и обществото, добавя комисията.

След като бъдат конфискувани, облагите от престъпна дейност могат

да бъдат повторно използвани за социални цели

или за предоставяне на средства, които да бъдат реинвестирани в правоприлагането или в инициативи за предотвратяване на престъпността.

Предложените мерки обаче не засягат Швейцария, която е извън ЕС, припомни Малмстрьом.