ЕБВР: Растежът на България ще е ограничен

Е�о �опейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР - ebrd.com) е преразгледала прогнозата си за растежа на България през 2012 г. от 3,7 процента, посочени в доклада през юли, до 2,3% сега, сочи диаграма, публикувана днес от електронното издание на в. "Уолстрийт джърнъл".

Банката преразгледа към понижение прогнозата си за икономическият растеж през 2011 и 2012 г. в бившите комунистически страни от Източна Европа и Централна Азия.

Тези държави са поставени в неизгодни условия от дълговата криза в еврозоната.

ЕБВР, чиято централа се намира в Лондон, посочи в съобщение, че вече залага на растеж 4,5 процента за тази година в 29-те страни, в които инвестира, докато през юли очакваше темп от 4,8%.

Банката е понижила и прогнозата си за 2012 г. - от 4,4% на 3,2% и предупреждава, че разрастването на дълговата криза в еврозоната може да има дори по-голямо влияние върху страните от ЦИЕ, отколкото финансовата криза от 2008 г., която вкара световната икономика в най-дълбоката рецесия от едно поколение.

Доста са се влошили и перспективите за Албания, Румъния и Сърбия, които са силно изложени на рискове заради проблематичната гръцка икономика.

Банката е преразгледала към голямо понижение и растежа на Унгария и Словакия заради обвързаността им с еврозоната.

Страните от Централна и Югоизточна Европа ще бъдат най-засегнати от забавянето на икономическия растеж, тъй като са особено уязвими на проблемите в еврозоната, отбелязва ЕБВР. Темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) в тези региони се очаква да бъде под 2 процента през 2011 г., както и през 2012 г.

За сметка на това растежът на Русия вероятно ще остане относително силен (4 процента през 2011 година и 4,2 процента през 2012 година), според ЕБВР.

В същото време Главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Юрген Щарк, който се оттегля от поста си, заяви, че по-голям контрол над националните бюджети е пътят към избягване на нова дългова криза в еврозоната.

В изказване пред комисия на Европарламента Щарк отбеляза, че държавите в еврозоната трябва да бъдат готови да "се откажат от националния си суверенитет" над дефицитите и дълга. Той допълни, че ЕС трябва да внесе детайлни промени в основния си договор, което може да отнеме години.

Щарк подкрепи призивите на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича на 31 октомври, за евентуално европейско финансово министерство, което да контролира разходите.

Щарк подаде оставка през септември по "лични причини" близо три години преди да изтече 8-годишният му мандат. Твърди се обаче, че причината е силно несъгласие с решението на банката да подпомогне Италия и Испания, изкупувайки техни държавни облигации.

Очаква се на 23 октомври лидерите на ЕС да одобрят окончателно назначаването на германския заместник-министърът на финансите Йорг Асмусен на мястото на Щарк в Изпълнителния съвет на ЕЦБ и като главен икономист.