150-метровата стена, изградена от двуметрови бетонни блокове, разделя тези, които живеят в средновековна нищета, от по-заможните им "бели" съседи.
Тя предизвика възмущението на роми и правозащитници.
"Никой не ни предупреди. Един ден просто дойдоха и започнаха да строят. Кметът не биваше да харчи тези пари за стена, а да ни построи къщи", негодува 21-годишният Петер Калея от гетото.
Той живее с жена си и 19-месечната им дъщеря в колиба от кирпич и дърво, без течаща вода или тоалетна, макар че имат дървена печка и ток. Семейството получава социални помощи от 170 евро на месец.
В Словакия, както и в източните й съседки, ромите живеят в периферията на обществото. При тях продължителността на живота е по-кратка, а детската смъртност - по-висока.
Децата им по-често са диагностицирани като умствено недоразвити - дори да не са, и изпращани в специализирани заведения.
В Словакия има около 350 хил. роми - около 7% от населението. В Островани те са близо 2/3 от живеещите там 1786 души. Средствата на общината обаче не са разпределени в това съотношение.
Според местните власти стената е необходима, за да защитава
собствениците, чиито дворове граничат с гетото. Те се оплакват, че ромите крадат реколтата от техните овощни градини.
Ромските колиби са построени незаконно върху частна собственост, твърди кметът Кирил Ревак.
"Ромите също са граждани на тази страна, заслужават цялата помощ, която можем да им дадем, но трябва да спазват законите", категоричен е той.
По думите му общината се опитва да купи земя и да им построи къщи и е създала програма, която помага на ромските деца да завършат средно образование.
Стената обаче носи послание, че те са нежелани, смята Станислав Даниел от Европейския център за правата на ромите.
"Тя има много висока символична стойност. Нямаме нищо против собствениците на къщи да си построят стена със свои пари, но това е първият случай, в който словашка община използва обществени средства, за да защити частната собственост на няколко души", изтъква той.
Преди няколко дни около 200 български роми, повечето от които живеят в незаконни бараки и бидонвили в югозападния френски град Бордо и предградията,
получиха помощи за доброволно връщане в България
В рамките на програмата за доброволно връщане, лансирана от френската Служба за имиграция и интеграция, възрастните роми получиха по 300 евро, а децата - по 100 евро, преди да се качат на самолета за София.
Според представител на френската неправителствена организация за защита на ромското малцинство в Европа "Проком" това е една скъпа и безполезна операция.
Мнозина споделиха, че ще се върнат в Бордо след десетина дни, добавя той.
Въпреки че "работата" им е основно просенето и въпреки мизерията, те твърдят, че във Франция са по-добре, защото тук поне децата им ядат всеки ден.
След влизането на Румъния и България в ЕС роми от двете страни на теория се възползваха от свободата на пътуванията, но във Франция до три месеца от престоя си те трябва да докажат, че имат работа и достатъчно средства за живеене. В противен случай ги заплашва експулсиране.
Източник: БТА
Последвайте ни
