Т ерористите в Белгия се финансират от дребна и тежка престъпност, от продажба на наркотици, от преводи на средства от чужбина и от набиране на фондове, съобщи представителят на Европейския изследователски център Бруно Уотенберг.
Той уточни, че този процес попада в обхвата на наблюдението на службата за обработка на финансова информация, която за последната година отчита ръст от 20 на сто на случаите, в които се подозира финансиране на терористични дейности. Службата е независим орган, основан през 1993 г., който получава данни от банки, фирми за недвижими имоти и застрахователи, и е в тясна връзка с министерствата на финансите и на правосъдието. Данните се получават по преценка на подателя, когато бъдат заподозрени случаи на пране на пари.
През миналата година от 152 проследени случая 36 са били предадени на прокуратурата и са били свързани с обща сума от 6,8 млн. евро. Най-често фондовете за набиране на средства от чужбина действат законно, а в даден момент парите се превеждат към задгранични сметки, чиято собственост е неясна и така служат за покупката на оръжие, поясни експертът.
В края на миналата седмица белгийското издание „Дерниер йор“ представи документи, които разкриват, че атентаторът от Париж, избил заложници в еврейски хранителен магазин, е купил оръжията си с банков кредит за 6000 евро. Той кандидатствал за кредита с фалшифицирани документи за трудови доходи от дружество, за което вече е било известно, че няма служители, но въпреки това получил одобрение и сумата му била изплатена. Установено е, че атентаторът си направил и застраховка „Живот“ малко преди да пристъпи към действие.
Междувременно данни от социологическо проучване, извършено в навечерието на антитерористичната операция във Вервие от миналата седмица, показаха, че
80% от белгийците се опасяват от нови атентати в страната.
Общо 77 на сто заявяват, че не се страхуват от мюсюлманите повече, отколкото преди събитията в Париж в началото на януари. Същият процент дават отговор, че не се страхуват повече отпреди да посещават обществени места.
Резултатите показват, че жените изпитват по-голям страх (10% разлика с отговорите при мъжете).
Отново 80 на сто подкрепят идеята за въвеждането на по-твърдо антитерористично законодателство.
Близо 90 на сто изразяват подкрепа за преследването по съдебен път на джихадистите, завърнали се от Близкия изток, както и за отнемане на белгийското им гражданство.
Двама от трима анкетирани са съгласни властите да имат по-широк достъп до личните им данни в борбата с тероризма.
