Е вропейските държави ускоряват разработването на резервен план, който да им позволи да гарантират собствената си отбрана, използвайки съществуващите структури на НАТО, в случай че Съединените щати се оттеглят от алианса. Инициативата набира подкрепа, след като и Германия, дългогодишен противник на подобен самостоятелен подход, дава съгласието си, пише „Уолстрийт джърнъл“.
Чиновници, ангажирани с разработването на плана, който някои наричат „Европейско НАТО“, се стремят да увеличат участието на европейци в командните и контролни структури на алианса, както и да допълнят американските военни ресурси със собствени.
Мерц: Европа трябва да се подготви Тръмп да изостави защитата на НАТО
Инициативата се обсъжда неформално в рамките на срещи и разговори около НАТО и не цели да конкурира настоящия алианс. Европейските представители се стремят да запазят възпиращия ефект спрямо Русия, оперативната непрекъснатост и ядрената защита, дори ако Вашингтон изтегли войските си от Европа или откаже да я защитава, както нееднократно е заплашвал президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Планът, замислен още миналата година, отразяват дълбокото безпокойство в Европа относно надеждността на САЩ като съюзник. Планирането е ускорено, след като Тръмп заплаши да вземе Гренландия от Дания, и придобиха нова спешност на фона на напрежението около отказа на Европа да подкрепи американската война срещу Иран.
Ключов фактор за напредъка е политическият обрат в Берлин. Десетилетия наред Германия се противопоставяше на призивите на Франция за по-голям европейски суверенитет в отбраната, предпочитайки САЩ да останат основният гарант за сигурността на континента. Тази позиция се променя при канцлера Фридрих Мерц, заради съмнения относно надеждността на Вашингтон като съюзник по време на президентството на Тръмп и в бъдеще.
Предизвикателствата остават значителни. Цялата структура на НАТО е изградена около американското лидерство – от логистиката и разузнаването до върховното военно командване и най-важното, финансирането.
Европейските държави вече се стремят да поемат повече от тези отговорности – нещо, което Тръмп отдавна изисква.
Адмирал Ставридис: Европа се подготвя за края на НАТО
„Алиансът ще бъде по-европейски воден“, заяви генералният секретар Марк Рюте.
Разликата сега е, че Европа предприема тези стъпки по собствена инициатива, а не под натиск от САЩ. Наскоро Тръмп нарече европейските съюзници „страхливци“ и определи НАТО като „хартиен тигър“, добавяйки по адрес на руския лидер: „Путин също го знае.“
Президентът на Финландия Александър Стуб, който участва активно в инициативата, заяви, че прехвърлянето на тежестта от САЩ към Европа вече е в ход и ще продължи като част от американската стратегия за отбрана.
„Най-важното е процесът да бъде управляван и контролиран, а не САЩ просто рязко да се изтеглят“, посочи Стуб.
По-рано този месец Тръмп заплаши да напусне НАТО заради отказа на съюзниците да подкрепят кампанията му срещу Иран, заявявайки, че решението е „почти окончателно“. Въпреки че подобен ход изисква одобрение от Конгреса, президентът може да изтегли войски или да ограничи подкрепата чрез правомощията си като главнокомандващ.
Европа се нуждае от собствени ядрени оръжия
След изявлението на Тръмп Стуб е провел разговор с него, за да го информира за европейските усилия за засилване на отбраната.
„Основното послание към нашите американски приятели е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност“, каза Стуб.
Промяната в Германия дава тласък и на други държави, сред които Великобритания, Франция, Полша, северните страни и Канада. Те разглеждат плана като „коалиция на желаещите“ в рамките на НАТО.
Шведският посланик в Германия Вероника Ванд-Даниелсон заяви, че се водят неформални разговори с партньори със сходни възгледи, за да се запълнят евентуални празнини в алианса.
След като Берлин промени позицията си, дискусиите преминаха към практически въпроси – кой ще поеме противовъздушната и противоракетната отбрана, логистиката, военните учения и коридорите за подкрепления към Полша и балтийските държави, ако САЩ се оттеглят. Именно тези аспекти остават най-трудни.
Възстановяването на наборната военна служба също се разглежда като ключов елемент.
„По отношение на гражданското образование, националната идентичност и единството трудно може да се намери нещо по-добро от задължителната военна служба“, посочи Стуб. Наборната служба продължава да действа във Финландия за разлика от повечето европейски държави, които се отказаха от нея.
Европейските държави планират да ускорят и производството на ключово военно оборудване в области, в които изостават от САЩ – морска отбрана, космически и разузнавателни способности, въздушно зареждане и военна мобилност. Като пример се посочва съвместният проект на Германия и Великобритания за разработване на крилати ракети със стелт характеристики и хиперзвукови оръжия.
При ядрена заплаха: Може ли Европа да се справи без САЩ
Въпреки амбицията, реализирането на тази трансформация ще бъде трудно. Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа традиционно е американец, а Вашингтон не възнамерява да се отказва от тази роля.
Нито една европейска държава не разполага с достатъчно влияние, финансови и военни ресурси, за да замени САЩ като военен лидер, най-вече заради американския „ядрен чадър“, който остава основа на възпиращата стратегия на алианса.
Въпреки това европейците постепенно поемат повече ръководни позиции, макар да изостават в ключови способности поради години на недостатъчни инвестиции в отбрана.
Преходът вече е започнал, все повече ключови командни постове в НАТО се заемат от европейци, а редица военни учения се ръководят от европейски сили, особено в северните региони, граничещи с Русия.
Най-сериозните предизвикателства остават разузнаването и ядреното възпиране. Европейски представители признават, че американските сателити и системи за ранно предупреждение трудно могат да бъдат заменени, което поставя допълнителен натиск върху Франция и Великобритания.
Промяната в Германия отваря и най-чувствителния въпрос – възможността за замяна на американския ядрен чадър. След заплахите на Тръмп за Гренландия, Мерц и френският президент Еманюел Макрон са започнали обсъждания дали френският ядрен потенциал може да бъде разширен като защита и за други европейски държави.
Самият Тръмп призна, че спорът за Гренландия е бил повратен момент.
„Всичко започна с Гренландия. Искаме я, те не искат да я дадат и аз казах: „Добре, довиждане“, заяви той.
Полският вицепремиер Радослав Шикорски публикува видео с изказването на Тръмп, към което добави краткия коментар: „Отбелязано.“
