ЕС реши да тества всичките си 143 АЕЦ

С�а �аните от ЕС се споразумяха днес да предприемат общи изпитания за устойчивостта на 143-те европейските атомни електроцентрали (АЕЦ) на доброволен принцип.

Проверките целят да проверят функционирането им при критични обстоятелства предвид ситуацията с японската АЕЦ във Фукушима, съобщи след днешната извънредна среща на енергийни министри и експерти от ЕС еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, който бе домакин.

Става дума най-вече за сеизмичната устойчивост на АЕЦ, надеждността на защитните обвивки на реакторите и резервното енергоснабдяване на охладителните системи.

На този етап не е изяснено колко ще струват тестовете, като предстои това да стане на скорошна следващата среща в сходен формат.

Очаква се темата да влезе в дневния ред на предстоящия на 24-25 март Европейски съвет, където се срещат държавните и правителствените ръководители от ЕС.

За това ще разговарят и участниците в предстоящите през следващата седмица заседания на Съветите на ЕС по енергетика и по общи въпроси.

Предложения кога изпитанията и общите стандарти за безопасност да бъдат приложени ще бъдат обсъдени при следващите срещи.

По думите на Йотингер изпитанията ще бъдат при общи и стриктни критерии, за да се оценят потенциалните рискове пред АЕЦ като земетресения, цунами, терористични атаки, авария на охладителните и резервните системи, както и други непредвидени случайности.

Искаме тестове и при партньорите и съседните на ЕС страни,

отбеляза Йотингер. Френският президент Никола Саркози щял да изложи идеята на среща на Г-20, тези планове се съгласуват и с централата на МААЕ във Виена.

Експерт, участвал в днешната среща, уточни, че досега изпитания на европейските АЕЦ са правени на 10 години.

"Все още анализираме мащаба на катастрофата в Япония, изразихме загрижеността си и състраданието с милионите хора, засегнати от събитията там. Надяваме се с Божията помощ най-лошите сценарии да бъдат избегнати", заяви още Йотингер.

По-късно днес еврокомисарят ще докладва резултатите от днешната среща пред Европейския парламент.

Преди срещата днес Йотингер отбеляза, че ядрените експерти ще обмислят дали ЕС може един ден да се откаже от ядрената енергетика. Той обаче смята, че трябва да се мисли и по въпроса дали в Европа в обозримо бъдеще можем да осигурим енергийните си нужди без ядрена енергетика.

Той изрази мнение и че проектът за строителството на АЕЦ "Белене" в България трябва да бъде преразгледан.

Международната агенция по атомната енергия (МААЕ) сметна за необходимо да уточни информацията за

състоянието на три от реакторите в авариралата японска АЕЦ

"Фукушима-1", се казва в последното съобщение на агенцията. Става дума за реакторите в 4-ти, 5-и и 6-и блокове.

Реакторът на 4-ти блок, в който стана пожар, е бил изведен от експлоатация за планов ремонт на 30 ноември 2010 г. Цялото отработено гориво след спирането му е било прехвърлено в хранилището към реактора (резервоар, пълен с вода).

Изключването на реакторите в 5-и и 6-и блок е станало в момента на земетресението. И в двата в момента има ядрено гориво.

В момента персоналът на централата смята да демонтира покривите на сградите на 5-и и 6-и блок, за да не допусне концентрация на водород, която вече доведе до взривове на първите три блока.

МААЕ заявява, че продължава да следи и да анализира ситуацията, свързана със състоянието на реакторите и на отработеното ядрено гориво, както и със здравето на персонала.

"Едно увеличаване на дела на енергията от изкопаеми горива вследствие на аварията в японската АЕЦ във Фукушима не е решение. Дори напротив, то поражда

риск от отрицателни последици за околната среда,

заяви днес шведският премиер Фредрик Рейнфелд, цитиран от Франс прес.

Той призова опитът на Япония да бъде използван за увеличаване сигурността на атомните централи по света, включително в Швеция, която има 10 реактора в три действащи централи и възнамерява да запази техния брой.

На посещение в Литва, той напомни, че енергията от изкопаеми горива е главната причина за промените в климата и се обяви в подкрепа на възобновяемите източници.

Литовският премиер Андрюс Кубилюс заяви, че кризата в Япония е изложила на показ рисковете от планираните АЕЦ близо до границите на балтийската република, в Беларус и в руския анклав Калининград.

По думите му той не вижда стриктно спазване на международните екологични норми нито на Беларус, нито на Калининград.

Самата Литва планира да построи своя собствена АЕЦ

в сътрудничество с Латвия, Естония и Полша. Предвидено е тя да замени датиращата от съветско време АЕЦ "Игналина", която бе затворена през 2009 г. поради съображения за сигурност.

Руският премиер Владимир Путин увери днес в Минск, че бъдещата атомна централа в Беларус, която ще бъде построена с участието на страната му (днес бе подписано споразумението), ще има много по-високо равнище на сигурност от японските.