М иналата година Европа е била засегната от редица екстремни климатични явления в момент, в който континентът се затопля по-бързо от останалата част на света и остава под заплахата от завръщане на природното явление Ел Ниньо, сочи годишния доклад за климата, публикуван от Службата за климатични промени „Коперник" на Европейския съюз и Световната метеорологична организация (СМО), предадоха АФП и Ройтерс.
„Климатичните показатели са доста тревожни", каза Мауро Факини, ръководител на отдела за наблюдение на Земята в Европейската комисия, по време на разговор с журналисти при представянето на доклада.
Годишният доклад за климата за 2025 г. припомня, че от 80-те години на миналия век „Европа се затопля два пъти по-бързо в сравнение със средните стойности за останалата част на света".
Ситуацията може да се влоши още повече заради феномена Ел Ниньо, който води до повишаване на температурите на повърхността в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. Неговото настъпване тази година е „вероятно", въпреки че все още е рано да се твърди със сигурност според генералния секретар на СМО Селесте Сауло.
„За пореден път този доклад ни напомня, че настоящите мерки в полза на климата не отговарят на мащаба на кризата", посочват от Световния фонд за природата (WWF).
Топлинните вълни стават все по-чести и по-интензивни на поне 95 процента от територията на Европа - от Средиземно море до Полярния кръг, се посочва в доклада.
Регионът в Северна Европа, обхващащ Финландия, Швеция и Норвегия например е отбелязал най-дългата гореща вълна, откакто се води статистика - 21 дни с 30 или повече градуса по Целзий през юли или два пъти повече от предишния рекорд.
Европа постави и други рекорди за горещини: в Турция температурата за първи път надхвърли 50 градуса по Целзий, а в Гърция 85 процента от населението беше засегнато от температури, близки до или над 40 градуса по Целзий.
Западна Европа също понесе големи горещини, като през юни това бяха Испания, Португалия, Франция и част от Великобритания, а през август - Португалия, Испания и Франция, сочи докладът.
Авторите му отчитат и „неумолимото" топене на ледници през 2025 г. Исландия например регистрира второто най-голямо годишно топене в историята си след 2005 г.
„Според прогнозите ледниците в Европа и по целия свят ще продължат да губят маса през целия 21-ви век, независимо при какви емисии на парникови газове ще се случва това. В резултат ще бъдат засегнати 2 милиарда души, които зависят от планинската вода", се посочва още в доклада.
Гренландия, която е под особено наблюдение заради бързината, с която се затопля, е загубила 139 гигатона лед през миналата година. Количеството е достатъчно, за да повиши нивото на моретата с 4 милиметра.
Океаните също са потърпевши, като рекордните 86 процента от океанските региони са имали поне един ден със „силна" гореща вълна.
Силните горещини имат значителни последствия за биоразнообразието, особено за подводните ливади от морска трева в Средиземно море, които служат като естествени морски бариери и са чувствителни към високите температури.
„Това са ключови зони за биоразнообразието, които приютяват огромен брой риби и представляват жизненоважни места за размножаване", каза Клер Сканел, главен метеоролог в Ирландската метеорологична служба и един от авторите на доклада.
Площите, опустошени от горските пожари, са достигнали рекордните 1 034 550 хектара.
Бурите и наводненията са причинили най-малко 21 смъртни случая и са засегнали 14 500 души, въпреки че наводненията и екстремните валежи не са били толкова повсеместни, колкото през последните години.
Сред добрите новини е, че за трета поредна година възобновяемите енергийни източници са представлявали по-голям дял от производството на електроенергия в сравнение с изкопаемите горива.
„Това обаче не е достатъчно. Трябва да ускорим темпото", казва Душан Хренек, старши съветник в отдела по климата на Европейската комисия, според когото „трябва да се стремим към постепенно премахване на изкопаемите горива".
