Е вропейската комисия понижи прогнозата си за икономическия растеж на Европейския съюз през 2026 г., след като кризата в Ормузкия проток доведе до рязко поскъпване на енергията и нов натиск върху европейската икономика.
Според новата оценка икономиката на ЕС ще нарасне с едва 1,1% през 2026 г., спрямо очакваните по-рано 1,4% в есенната прогноза. За еврозоната прогнозата беше понижена още по-силно - до 0,9%.
В доклада си Европейската комисия предупреждава, че напрежението около Ормузкия проток - един от най-важните световни маршрути за доставки на петрол и газ - сериозно е влошило икономическите перспективи на Европа.
Колко тежка ще бъде енергийната криза в Европа?
„Преди края на февруари 2026 г. се очакваше икономиката на ЕС да продължи да расте умерено, съпроводено с допълнително понижаване на инфлацията. След избухването на конфликта обаче перспективите се промениха значително“, пише в анализа, цитиран от АФП.
Инфлацията също се очаква да се ускори рязко. Брюксел прогнозира, че през тази година тя ще достигне 3,1% - с цял процентен пункт над предишните очаквания.
Основната причина е скокът в цените на петрола и природния газ заради опасенията от прекъсване на доставките през Персийския залив.
За европейските институции настоящият шок напомня на енергийната криза от 2022 г., предизвикана от руската инвазия в Украйна.
ЕК: Ниските цени на петрола ускоряват икономиката на ЕС
Комисията определя сегашната ситуация като „втори подобен шок за по-малко от пет години“ и предупреждава, че зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива продължава да я прави изключително уязвима при геополитически сътресения.
Потребителското доверие вече е спаднало до най-ниското си равнище от 40 месеца, тъй като домакинствата се подготвят за по-високи сметки за отопление и горива, а компаниите са изправени пред нарастващи производствени разходи и отслабващо търсене.
Очаква се и забавяне на инвестициите заради по-скъпото финансиране и засилената несигурност. Износът също губи инерция на фона на отслабващото глобално търсене.
Въпреки влошената прогноза Европейската комисия смята, че ЕС е по-добре подготвен за подобен енергиен удар в сравнение с периода след началото на войната в Украйна.
Като основни фактори се посочват инвестициите във възобновяема енергия, намаленото потребление на газ и усилията за диверсификация на доставките след ограничаването на зависимостта от Русия.
„Стремежът към диверсификация на доставките, декарбонизация и по-ниско енергийно потребление постави икономиката на ЕС в по-добра позиция да поеме сегашния шок“, посочва Комисията.
Въпреки това Брюксел предупреждава, че рисковете остават сериозни.
Ако напрежението в Ормузкия проток се задълбочи или нарушенията във веригите за доставки в Близкия изток продължат, цените на енергията могат да се повишат още повече и да провалят очакваното забавяне на инфлацията през 2027 г.
ЕК влоши очакванията за икономиката на България и ЕС
Комисията предупреждава и за възможен недостиг на рафинирани петролни продукти, торове и други индустриални суровини, което може да доведе до поскъпване на храните и производството в Европа.
Европейските правителства вече са изправени пред нарастващ фискален натиск, тъй като едновременно трябва да компенсират високите енергийни разходи за домакинствата и бизнеса и да увеличават военните си бюджети на фона на нестабилната международна обстановка.
Италианският премиер Джорджа Мелони наскоро призова Европейската комисия да разхлаби бюджетните правила, за да могат държавите да подпомагат домакинствата и индустрията срещу скъпата енергия.
Рим настоява енергийната сигурност да бъде третирана със същата спешност, както отбранителните разходи.
В основата на искането е т.нар. „национална клауза за извънредни обстоятелства“, приета от ЕС на 8 юли, която позволява временно отклонение от строгите бюджетни ограничения при извънредни ситуации.
Според Мелони Брюксел вече е показал готовност да облекчава фискалните правила след руската инвазия в Украйна и сега Италия очаква подобна гъвкавост и за мерките, свързани с енергийната криза.
