„Джей Ди, хабиби“. Абдул Ел-Сайед направи пауза, докато тълпата на празненството за победата му в Детройт се смееше и аплодираше. Демократът от Мичиган току-що беше спечелил място в Сената на САЩ и имаше послание към вицепрезидента Джей Ди Ванс – един от най-яростните му критици по време на кампанията.
„Има една великолепна ирония във факта, че по конституция си длъжен да приемеш клетвата ми през януари“, продължи той усмихнат.
Abdul El-Sayed to JD Vance: JD, habibi, there is this delicious irony in the fact that you're constitutionally obligated to swear me in in January. https://t.co/4XwZejXsm8
— Clash Report (@clashreport) November 4, 2026
Шегата работеше дори за американци, които никога не бяха чували арабската дума „хабиби“, означаваща „любими/а“ или „мили мой/мила моя“. В ежедневен арабски тя може да изразява привързаност, близост или лека ирония. Ел-Сайед си играеше с последното значение, обръщайки се към политически противник с интимността на стар приятел. Шегата се основаваше и на перспективата Ванс да председателства неговото полагане на клетва, въпреки че, технически погледнато, вицепрезидентът няма задължение да изпълнява тази церемония.
В рамките на дни думата започна да циркулира из социалните мрежи, придобивайки особен престиж на нещо, което всеки изведнъж поиска да каже.
Нейният възход разкрива едно доста интересно американско противоречие: страна, която все повече е пленена от арабска дума, докато остава дълбоко подозрителна към хората и културите, от които тя идва. „Хабиби“ придоби лесната интимност на нещо познато, дори модерно, в нация, където арабската идентичност все още може да предизвиква недоверие. Въпросът е дали новооткритата привързаност на Америка към думата може да смекчи чувствата ѝ към тези, които я говорят, или нейната популярност е просто друга форма на политическо сигнализиране, прегърната от хора, които жадуват да изглеждат културно просветени, дори когато представа си нямат какво казват.
Как „Хабиби“ се превърна в американски мем
Шегата пропътува далеч отвъд Мичиган и придоби собствен живот онлайн. Клипове на Ел-Сайед, който се обръща към Ванс, се разпространяваха заедно с арабска музика и мемове, превръщайки „хабиби“ в политическа реплика с ефектен край. Игривата гъвкавост на думата вече беше позната на публиката на арабско-американския комик Руди Аюб, чиито скечове черпят хумор от арабски изрази. Това, което направи забележката на Ел-Сайед необичайна, беше нейната аудитория: арабски израз на привързаност, поднесен с неоспорим сарказъм, се беше превърнал в шега в американската изборна политика.
Думата вече се беше появила върху тениски от кампанията, провъзгласяващи „Хабиби за Абдул“. Нейната политическа валута се простираше отвъд изборната нощ. В крайна сметка Ел-Сайед дори прие името Habibi PAC за комитет за набиране на средства.
Привличането беше отчасти театрално.
Мона Фараг Атуа, която координира програмата по арабски език в Университета на Колорадо в Боулдър, каза, че успехът на забележката на Ел-Сайед зависи от изпълнението около нея. „Мисля, че думата „хабиби“ се хареса на американската публика не непременно заради самата дума, а заради това кой я каза, кога беше казана и как беше поднесена“, каза тя пред Newsweek.
Изразът и таймингът на Ел-Сайед предложиха на слушателите, които не са запознати с арабския език, начин да се включат в шегата, преди да са разбрали нейния речник. Резултатът беше необичаен вид културен превод: американците можеха да участват в арабска шега, без първо да се нуждаят от урок по арабски. Дали това участие ще доведе до по-трайно познаване на езика или до промяна на чувствата към хората, които обикновено говорят този език, е съвсем друг въпрос.
Шегата предложи и нещо отвъд езиковото забавление – начин за рекламиране на политически симпатии. Повтарянето на „хабиби“ можеше да сигнализира солидарност с Ел-Сайед, привързаност към арабската култура или просто наслада от това да видиш Ванс закачан на език, който той може би не разбира. За някои привлекателността може да е имала по-малко общо с арабския език, а повече с политическата компания, която думата им е позволявала да пазят.
Има известно удобство в този вид културен ентусиазъм: човек може да заеме дума, да се наслади на нейната новост и да покаже отвореност към друга култура, без да знае много за хората, които говорят този език. И все пак жестът не е задължително да бъде празен. Политическата солидарност често започва със символи, а непознатата дума може да се превърне в малък израз на принадлежност. Трудността се състои в това да се разбере къде свършва истинското любопитство и къде започва модерната идентификация.
Привързаността на Америка към език, от който понякога се страхува
Ентусиазмът на Америка към „хабиби“ съжителства неудобно с констатациите на Pew Research Center относно нагласите спрямо мюсюлманите. В проучване от май 2026 г. 42% от пълнолетните американци заявяват, че мюсюлманите оказват отрицателно въздействие върху страната, докато 43% смятат мюсюлманите за по-малко патриотични от другите американци.
Арабите и мюсюлманите са различни групи. Арабският се говори от хора с различни религии и повечето мюсюлмани по света не са араби. И все пак двете идентичности често се сливат в американския политически дискурс.
Подозрението има дълбоки корени. През 2002 г. 25% от американците заявяват пред Pew, че вярват, че Ислямът е по-склонен от другите религии да насърчава насилието. До януари 2026 г. тази цифра достига 51%.
Този контраст повдига въпрос. Могат ли американците да се чувстват по-комфортно с арабски израз, без да станат по-приемащи хората и културите, свързани с него?
Евелин Алсултани, професор по американски изследвания и етническа принадлежност в Университета на Южна Калифорния, вижда нещо потенциално значимо в популярността на думата. „Като израз на привързаност, това сигнализира, че арабите не са заплаха и не трябва да принизяват своята идентичност, за да принадлежат към САЩ“, каза тя пред Newsweek.
Нейният прочит предполага, че чуването на арабска дума, изговорена уверено и с обич в американската политика, може да предизвика познати асоциации между арабската идентичност и чуждестранността.
Но разликата между това да се наслаждаваш на една дума и да промениш отношението си към нейните говорители остава важна. Вирусната шега може да запознае хората с непознат израз, но само по себе си нейната популярност предлага малко доказателства, че възгледите им за арабите или мюсюлманите са се променили.
Ентусиазъм идва и от самоселектираща се аудитория. Хората, които празнуват изказването на Ел-Сайед, може вече да са съпричастни към културната идентичност, която то представлява. Тяхната реакция ни казва по-малко за американците, които остават подозрителни към арабите или мюсюлманите.
Следователно въпросът е дали „хабиби“ ще остане забавен сувенир от политически момент или ще се превърне в малък отвор, през който американците да развият по-задълбочено познаване на хората, които го използват.
Какво е необходимо, за да промени една дума мисленето
Влиянието на „хабиби“ може да зависи по-малко от това колко често американците го чуват, а повече от това кой го казва. Линда Троп, директор на Програмата за психология на мира и насилието в Масачузетския университет в Амхърст, изследва как контактът между групите влияе върху предразсъдъците.
Тя каза, че излагането на езика на друга група може да подобри нагласите, когато хората виждат членове на собствената си общност да одобряват използването му. Обратното може да се случи, когато непознат език подсилва възприятията за аутсайдерите като заплашителни.
Нейното изследване предполага, че социалната среда е от значение: арабски израз, поднесен от политик на възприемчива аудитория, може да бъде приет по различен начин от същия израз, изговорен от някой, към когото слушателите вече изпитват подозрение. Дали ефектът надживява шегата, е по-трудно да се установи.
Уалид Ф. Махди, доцент по американо-арабска културна политика в Университета на Оклахома, предупреждава да не се чете твърде много в този ентусиазъм. „Бих бил предпазлив срещу празнични декларации за американско прегръщане на арабизма или исляма“, каза той.
Неговият скептицизъм насочва към разликата между възприемането на културен израз и развитието на по-голямо разбиране към хората, които го използват.
Атуа предлага лингвистичен прецедент. Англоговорящите редовно използват думи с арабски произход, включително алгебра и алгоритъм, често без да осъзнават откъде идват те. „Езиковата познатост не се превръща автоматично в културно приемане или идеологическа промяна“, каза тя.
По-показателният тест може да дойде, когато „хабиби“ загуби връзката си с победата на Ел-Сайед. Ще посегнат ли американците към думата и тогава, когато тя вече не предлага лесна политическа шега? Ще я разпознаят ли като част от жив език, а не като сувенир от избори? Нейната трайност би ни казала нещо за това доколко изразът е навлязъл в американската реч. Дали ентусиазмът отразява по-дълбоко културно приемане, политическа солидарност или преходна мода, ще бъде по-трудно да се определи. В крайна сметка една дума може да стане позната дълго преди хората, които я говорят, да станат такива.