Eвропейският съюз настоява страните членки да прекратят финансирането на руската война в Украйна – и този път подходът е решителен. Амбициозната нова стратегия, представена във вторник, 6 април, от изпълнителната власт на ЕС, ако бъде прилагана, ще сложи край на печелившите газови сделки с Москва до 2027 г. и ще изисква газовите компании да развалят договорите си с Кремъл, пише Politico.
Този курс бележи началото на сериозен сблъсък между Брюксел и няколкото лидери, които все още разчитат на руската енергия. Въпреки твърдата позиция на официалните лица от ЕС, още във вторник възникнаха въпроси относно реалната изпълнимост на предложението и готовността на държавите да го наложат.
Планът пряко поставя страни като Унгария и Словакия във фокуса на ЕС. И двете държави открито продължават да използват руско гориво по време на войната, като същевременно възпрепятстваха въвеждането на допълнителни енергийни санкции в Брюксел и бяха сдържани в подкрепата за Украйна.
Във вторник еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че за разлика от санкциите, бъдещите предложения няма да изискват пълно единодушие, т.е. страните от ЕС ще могат да заобиколят ветото на Унгария и Словакия.
„Надявам се всички да подкрепят инициативата, разбира се, но и ако не го сторят, това също е част от ЕС – понякога решенията се взимат с мнозинство, когато се налага“, заяви той пред репортери в Европейския парламент в Страсбург.
Ако пък някоя страна остане неотстъпчива, Йоргенсен обяви, че „разполагаме с обичайните механизми за реакция“.
Острият тон изненада дори някои дипломати, макар че според тях много практически въпроси все още чакат отговор. „Честно казано съм впечатлен“, сподели дипломат. „Не изпитвам съчувствие нито към Унгария, нито към Словакия.“
Друг дипломат похвали Брюксел, че най-сетне е отправил ясен сигнал, макар да остава неясно дали планът ще бъде „правно осъществим“ и дали ще донесе нужната увереност.
Край на изключенията за Унгария и Словакия?
В последните три години ЕС нееднократно позволи на част от държавите, включително Унгария и Словакия, да се ползват с изключения за енергийните санкции. Премиерът на Унгария Виктор Орбан и словашкият лидер Роберт Фицо използваха тези вратички, за да поддържат внасянето на руски газ и петрол, които уж трябваше да са временно разрешени, а в действителност носят печалба на страните от транзитни такси и препродажба на свободния пазар.
През септември Будапеща подписа споразумение с Украйна, което й позволява да продължи да получава руски петрол по тръбопровод, докато Братислава неколкократно настояваше Брюксел да се намеси в спора с Киев, след като доставките на руски газ бяха прекъснати.
Сега, според експерти, тези страни могат най-после да понесат реалните финансови последици от пълномащабната война на Москва.
„Унгария и Словакия са без излаз на море, така че за тях е скъпо да заместят руските доставки с втечнен природен газ по море“, обяснява Лаура Пейдж, старши газов анализатор в Kpler. „Централна и Източна Европа има тесни места в газопреносната мрежа и намирането на алтернативи е предизвикателство.“
Джонатан Стърн, основател на газовата програма към Оксфордския институт по енергийни изследвания, предупреждава, че Унгария и Словакия ще очакват компенсации за разходите, свързани с намирането на нови доставчици.
Преди дори новият план да бъде официално обявен, Фицо вече атакува идеята, заявявайки в понеделник, че Брюксел „от чисто политически съображения създава условия за по-нататъшно повишаване на цените на газа“.
Унгарският външен министър Петер Сиярто също реагира остро във вторник вечер, наричайки предложението в X „сериозна грешка, която заплашва енергийната сигурност, покачва цените и нарушава суверенитета“.
Йоргенсен, от своя страна, увери, че Европейската комисия ще подпомогне страните при този преход и че според вътрешните анализи цените в ЕС като цяло няма да нараснат. „Не подценяваме факта, че за някои държави ще бъде по-трудно, отколкото за други“, каза той и обеща, че Комисията ще съдейства с различни инструменти, така че никоя държава да не бъде засегната прекалено тежко – макар да не влезе в подробности как точно ще стане това.
Газовите компании също под натиск
The European Commission’s planning to ban imports of Russian gas into the EU by the end of 2027.
— DW Europe (@dw_europe) May 6, 2025
EU Energy Commissioner Dan Jørgensen is telling DW he’ll push for all countries to back it, but acknowledges only a majority, rather than all, need to vote in favour for it to pass: pic.twitter.com/NZceM2H07x
Не само политическите лидери на страните с най-продължителни връзки с Кремъл са изправени пред новата реалност. Ако бъде прието, новото законодателство ще бъде задължително и за енергийните компании.
Говорител на френската TotalEnergies, която намекна, че може да възобнови бизнеса си с Русия след края на войната, отказа коментар с думите че не желае да отговаря на „политически фантазии“ в изявление пред Politico.
Фирмата потвърди, че ще спазва ангажиментите си „да допринесе за енергийната сигурност на Европа... съгласно дългосрочните си договори, докато европейските правителства не наложат санкции спрямо руския газ“.
На този етап все още има немалко неясноти в практическото прилагане на стратегията на Брюксел.
„Къде ще се отчитат данните? Кой ще следи изпълнението? Какви ще са санкциите? Дали изобщо ще можем да разчитаме, че България или други правителства с русофилска нагласа ще обявяват открито произхода на газа?“, пита Аура Сабадус, анализатор по енергийни пазари в ICIS.
От Брюксел твърдят, че предложенията ще бъдат юридически устойчиви. Според представител на ЕС забраната ще позволи на компаниите да декларират „непреодолима сила“, т.е. да анулират договорите си при настъпване на непредвидено събитие като санкции.
„Повярвайте ми, много добре знаем какво искаме и как можем да го приложим по сигурен и правно издържан начин – така, че да избегнем риск от съдебни спорове и икономически загуби за всички участници“, заявява източник от ЕС, пожелал анонимност.
Той подчертава още: „Това е търговска политика, както и всяка друга – избираме с кого да търгуваме. Ако имаме проблем с даден партньор, реагираме.“
Литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчиунас, чиято страна отдавна настоява за по-строги ограничения за руски енергоносители, нарече инициативата „добра новина“ и прогнозира нейното „плавно приемане и прилагане“.
Сигурността пред всичко?
Въвеждането на новия механизъм обаче може да се окаже трудно, ако държави се позоват на съображения за национална сигурност.
„Унгария, Словакия, Чехия, България – всички ще напишат хубав план, ще поставят цели и етапи... Но накрая политиците им ще обявят, че мярката е твърде рискована за енергийната им сигурност, и ще я бойкотират, както направиха с други планове за премахване на въглищата или за развитие на възобновяеми енергийни източници“, прогнозира Мартин Владимиров, директор „Енергетика и геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията.
Междувременно, напомня той, „Русия печели милиарди“.
