З а украинците, повече от три години след пълномащабното нахлуване на Русия, войната се води не само в окопите. Тя е в музеите и в културното наследство, което те се стремят да запазят.
На фона на продължаващата атака историческите центрове на страната – които, може да се твърди, държат културната идентичност на Украйна – изпитват затруднения. Историческите обекти са повредени; музеите са ограбени; артефакти са откраднати. И тези катастрофи не са случайни – правни експерти и историци твърдят, че
Русия умишлено се насочва към художествени и културни обекти като начин да изкорени украинската идентичност,
пише Си Ен Ен (CNN).
„Дори ако имаме предимство на бойното поле, но те унищожат всичките ни музеи, изгорят всичките ни книги, ще можем ли да останем украинци? Какво ще ни остане?“ попита Халина Чижик, правен експерт, който работи за защита на останалите културни обекти в Украйна.
Политически, Украйна също видя най-големия си съюзник, САЩ, да се люлее от подкрепа на каузата ѝ към дипломатическо привеждане в съответствие с Русия, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да бърза с мирно споразумение. Междувременно Русия продължи офанзивата си, предприемайки най-голямата си атака с дронове за последните три години в навечерието на годишнината от войната.
Все пак украинските експерти по история на изкуството и директорите на музеи правят всичко възможно, за да върнат откраднатите произведения и да защитят онова, което е останало.
Към януари ЮНЕСКО потвърди щетите на 476 културни ценности
– от катедрали до музеи, паметници и библиотеки. Украинската лаборатория за мониторинг на наследството вдига летвата, като казва пред CNN, че в своите 128 експедиции е „надлежно документирала повече от 1200 повредени обекта на културно наследство и културна инфраструктура“ в цялата страна. Както Чижик и безброй експерти от културната индустрия казаха, много обекти са били пряко насочени и унищожени от руските сили, а не само странични щети.
Mala Komyshuvakha, Kharkiv, Ukraine 🇺🇦 pic.twitter.com/gEjIHRemok
— Hal Dol, MD 🇨🇦 (@haldol) February 24, 2023
Смъртоносни евакуации
Докато войната продължава, историци и музейни работници са започнали да вземат мерките за евакуация в свои ръце. Историкът Леонид Марущак, съосновател на неправителствената организация Museum Open for Renovation, евакуира почти 2 милиона артефакта – картини, скулптури и т.н. – докато руските сили продължават да атакуват и опустошават музеи в цялата страна.
Сред евакуираните експонати беше каменна скулптура на лъв, която може да е на възраст до 1000 години. Съхранява се в музей в Бахмут, град, превзет от руснаците след тежки боеве, продължили повече от шест месеца. „Не можах да спя заради този лъв“, каза Марущак. „Когато градът беше почти разрушен и дори стените на музеите падаха, отидохме там, за да извадим този лъв“, разказва той.
За много историци и музеи документирането на разрушаването е важна част от реставрационния процес.
Престъпленията трябва да се записват, докато все още има следи от тях, каза Васил Рожко, основател на Украинската лаборатория за мониторинг на наследството.
Като пример той използва църква, построена през 1860-те години в северното село Вязивка, която претърпя известни щети при атаките през 2022 г. и се срути по-малко от година по-късно. Екипът направи 3D модел на църквата, а по-късно и лазерно сканиране. Но докато се решава как точно да се спаси сградата, църквата се срутва. Единственото, което остана, беше този 3D модел, каза Рожко. „Някои обекти могат да стоят (след повреда), но някои не могат“, добави той. „И ако не ги документираме и запишем, дори няма да знаем какво да спасим“.
За други опазването изглежда малко по-различно. В Музея Ханенко в Киев, един от най-големите музеи на изкуството в страната, директорът Юлия Ваганова и нейният екип са решили, че единственият начин да спасят колекцията – съставена предимно от изкуство от други западноевропейски страни, а не от Украйна – е да я покажат.
The Bohdan & Varvara Khanenko Museum holds Ukraine’s key national collection of world art, spanning from antiquity to the 19th century.
— Museum With No Frontiers (@mwnf_org) March 1, 2025
Though its artefacts are currently not on display, MWNF offers a chance to explore this rich collection online! https://t.co/qVEGPMfRmp pic.twitter.com/G5mie0xs7x
Понякога това означава прехвърляне на произведенията на изкуството в други музеи в Европа.
През 2023 г. за защита Ваганова прехвърля 16 творби на Лувъра, който за кратко показва пет от тях като експонат. В Кралския замък във Варшава също са изложени 37 творби от Ханенко.
„В музея се запитахме: Какво да правим? А кои сме ние като музей? Каква е нашата работа през войната? И ако бяхме просто склад, вероятно просто ще трябва да затворим“, каза Ваганова. „Но един музей винаги е по-широко понятие от просто съхраняване на артефакти“.
Оказване на подкрепа
И все пак излагането на експонат сега е различно от преди инвазията. На всеки две седмици кураторите избират по един малък предмет от колекцията и го показват за един ден, преди да го опаковат и преместят обратно на безопасно място. За музей, в който се съхраняват 25 000 произведения, представянето само на един предмет е намаление. Но също така дава възможност на кураторите да подчертаят нещо, което може да е било пренебрегнато преди инвазията. И публиката реагира.
„Виждате колко много им липсва колекцията. Виждате с колко копнеж и понякога нежност те оценяват, че музеят е отворен, че могат да дойдат тук“, каза Ваганова. „В това има много подкрепа, топлина и нежност, но също така и крехкост“. Във всеки момент, обяснява тя, музеят може да бъде атакуван. Техните колекции са уязвими и екипът може да не успее да подсигури всичко. Дори за музей с предимно международни произведения, неговото съществуване е част от украинското наследство, каза Ваганова.
„Седнах на пода в празните складови помещения и плаках“
Други шефове на музеи все още са на мисия да си върнат десетки хиляди артефакти, откраднати в началото на пълномащабното нашествие. Няколко месеца преди 24 февруари 2022 г. основателката на Музея на изкуствата в Херсон Алина Доценко и нейният екип случайно са опаковали цялата колекция на обекта, за да се подготвят за реставрационни работи по сградата.
Но седем месеца по-късно, през октомври 2022 г., се случи различен вид нашествие. Групи музейни работници от окупирания от Русия Крим разбраха за скритата колекция и натовариха около 10 000 от музейните артефакти и произведения в камиони и ги откараха.
Седмици по-късно, след като Херсон беше освободен от украинската армия, Доценко посети някога пълните и методизирани складове. Останали са само празни рафтове. „Не съм чувствителна“, казва Доценко, припомняйки си момента от преди години. „Но аз просто се плъзнах по стената, седнах на пода в празните складови помещения и просто заплаках“, откровена е тя.
Точно така някога голямата колекция на музея в Херсон намаля до около 3000 артефакта.
Доценко проследи някои от творбите благодарение на снимки от журналист, показващи същите камиони да се разтоварват в музей в Крим.
Когато Доценко и нейният екип обявиха кражбата, Кримският музей каза, че „се опитва да запази колекцията“, каза Доценко.
Polina Rayko’s museum in occupied Oleshky: before and after the Russians occupied Kherson & blew up the Kakhovka dam
— xenia (@xenasolo) June 16, 2023
Erasure of the Ukrainian culture by the Russian Federation continues. pic.twitter.com/lM76otkw55
Доценко все още притежава документите, описващи фонда на Херсонския музей. Тези записи са позволили на нея и нейния екип да разкрият точно какво и колко е взето. Те са скрили останалата колекция и са помогнали за откриването на наказателни дела за останалите, каза тя, но няма много друго, което може да направи. „Ние работим за това всеки ден“, каза Доценко. „И не знам как ще свърши“.
Такива опити за връщане на откраднатото не са просто начин за запазване на ценна история. В известен смисъл целта е да се запази самата Украйна. През 2022 г. историческият дом на Григорий Сковорода — известен украински поет и философ — беше унищожен при ракетен удар, заедно с музея на неговото творчество. Домът, разположен в малко селце и не в близост до очевидни военни цели, се смята за акт на културен вандализъм.
Припомняйки тази атака, Чижик каза, че тези престъпления са от „голямо символично значение“. „Целта не изглежда да е конкретен паметник или структура“, каза тя. Вместо това, целта привидно е унищожаването на възможно най-много исторически и културни артефакти, дори тези, които имат значение само за малките общности. „Дори и да не могат да убият хората“, каза Чижик, „те могат да убият онези неща, които ги правят украинци“.
Невъзможна задача
Въпреки това е невъзможно напълно да се защити каквото и да е произведение на изкуството, каза Ваганова. Не можете просто да преместите музей от изток, който граничи с Русия, на запад. Няма огромни складови помещения; без бункери с врати, достатъчно големи, за да поберат хиляди безценни произведения на изкуството. Където и да съхранявате изкуството, каза тя, все още може да бъде бомбардирано.
Дори един музей усърдно да евакуира работата си, пак може да има щети, добави Рожко. Някои от тях не са опаковани добре или отчетени; може да има и влошаване на състоянието в което са. „Често подобна евакуация може да бъде дори по-вредна от престоя в окупираната територия“, каза той.
Накратко: Няма правилен отговор; няма наръчник, който да диктува точния правилен начин за запазване на културната история на цялата страна. Ако скриете произведенията, като Доценко, те могат да бъдат намерени и откраднати. Ако ги евакуирате, те могат да се повредят. Ако ги оставите, те могат да бъдат унищожени. „Изобщо няма правилно решение на този казус. Просто го няма”, каза Ваганова. „И това, разбира се, е кошмарът на всеки директор на музей“.
