Н а 14 октомври 2012 г. австрийският парашутист Феликс Баумгартнер подобри няколко рекорда и звуковата бариера, скачайки от капсула на 38 969 метра над земята - най-високият скок, опитван досега. Този скок беше дълъг. От момента на скока до докосването на земята изминаха цели 9 минути и 9 секунди.
Колкото и мъчително да звучи това за някой, чиято идея за забавление не включва летене към Земята с пределна скорост, в сравнение с изпитанието на подполковник Уилям Ранкин, скокът на Баумгартнер е бил като скок от висок стол.
Феликс скочи от ръба на космоса в историята
На 26 юли 1959 г. Ранкин - ветеран от Втората световна и Корейската война - пилотирал изтребител F-8 Crusader от Масачузетс към Южна Каролина, когато машината му закъсала. Пред него имало огромни буреносни облаци и той решил да се изкачи до около 14 300 метра като предпазна мярка.
На тази височина двигателят отказал. Ранкин осъзнал, че ще трябва да се катапултира и да прелети цялото разстояние обратно до Земята точно през купесто-дъждовен облак (кумулонимбус). Тези облаци, известни като „Кралете на облаците“, обхващат цялата тропосфера и са единственият тип, който може да произвежда градушка, гръмотевици и светкавици. Температурите вътре са около -50°C, но студът не е най-големият проблем, когато няма достатъчно кислород за дишане.
Скокът на Баумгартнер от 37 км се отложи
„Отказ на захранването. Може да се наложи да се катапултирам“, казал Ранкин на своя партньор, преди да добави към себе си: „Това ще бъде доста високо скачане“.
Ранкин дръпнал лоста за катапултиране, губейки едната си ръкавица в процеса. Извън херметизираната кабина той веднага усетил последиците от декомпресията - носът, устата и очите му започнали да кървят. „Имах ужасното чувство, че коремът ми се е подул двойно. Носът ми сякаш експлодира. За 30 секунди мислех, че декомпресията ме е убила“, обяснява той.
„Беше шокиращ студ навсякъде. Глезените и китките ми започнаха да горят, сякаш някой е сложил сух лед върху кожата ми“, разкрива още той.
Ранкин знаел, че ако отвори парашута си веднага, ще се задуши или ще замръзне в облака. Вместо това разчитал парашутът да се отвори автоматично на около 3 000 метра чрез вграден барометър.
За време, което му се сторило вечност, Ранкин бил подхвърлян от мощни възходящи въздушни течения, докато около него падали светкавици. В крайна сметка парашутът му се отворил, но за негов ужас станало ясно, че все още е много над 3 000 метра, тъй като оставал вътре в самия облак. Възходящите течения започнали да подмятат отворения парашут и Ранкин се издигал и падал отново и отново през леда, с привършващ запас от авариен кислород. По думите му, той бил изхвърлян нагоре и надолу с до 1 800 метра наведнъж.
Инфаркт покоси човека, който скочи от ръба на Космоса
Накрая Ранкин успял да се спусне под облака, избягвайки светкавиците и задушаването. При приземяването главата му се ударила в дърво, преди да падне през клоните. Проверявайки часовника си, той разбрал, че е падал общо 40 минути.
Ранкин потърсил помощ на близкия път и спрял кола, за да стигне до болница. Там се оказало, че е в изненадващо добро състояние, страдащ само от леки измръзвания и декомпресионна болест. Той оцелява след това изпитание и доживява до 2009 г., умирайки на 88-годишна възраст.
