Проектът за конституция на Египет бе одобрен с 63,8% от гласовете на състоялия се референдум, предадоха световните агенции, като цитираха съобщение на египетската Върховна избирателна комисия.
Против проекта на конституцията са гласували 36,2% от гласоподавателите, пояснява ИТАР-ТАСС.
Избирателната активност е от 32,9%, което означава, че от повече от 51-те милиона имащи право на глас в Египет са гласували едва 17 милиона души.
Референдумът се състоя в две фази - на 15 и на 22 декември.
Резултатите, оповестени днес от комисията, съвпадаха с предварителните данни, изнесени още на 23 декември от "Мюсюлмански братя".
Съдията Самир Абу ел Мати от Върховната избирателна комисия на Египет заяви, че сигналите за нарушения по време на референдума са били проучени най-сериозно.
Египетската опозиция отново заяви, че ще оспорва резултатите от референдума,
тъй като според нея обявената от управляващите победа е резултат от измами.
Фронтът за национално спасение (ФНС), основната опозиционна коалиция, ще оспори резултатите от референдума заради извършените измами и нарушения на правилата за гласуване, заяви на пресконференция един от лидерите на фронта, националистът от левицата Хамдин Сабахи.
Друг опозиционен лидер, Амр Хамзауи, каза на същата пресконференция, че опозиционните сили ще поискат от избирателната комисия да разследва сигналите за нарушения, преди да обяви окончателните резултати.
Привържениците на проекта за египетска конституция твърдят, че той трябва да осигури на страната стабилни институционни рамки,
отразяващи развитието на събитията в Египет. Предишният основен закон бе отменен при падането на режима на Хосни Мубарак през февруари 2011 г.
Противниците на новата конституция твърдят, че в нея има твърдолинейни интерпретации на исляма и че съдържа твърде малко гаранции за някои права и свободи.
Агенция Франс прес изброява някои от основните положения в новата египетска конституция:
Институции
Президентът се избира за мандат от 4 години, възобновяем само веднъж. Премахва се вицепрезидентският пост. В случай на временна невъзможност на президента да управлява, функциите му се поемат от министър-председателя. При липса на президент правомощията му се изпълняват от председателя на долната камара на парламента.
Ръководителите на бившата Национално-демократическа партия (на бившия египетски президент Мубарак), вече разпусната, нямат право да се кандидатират на президентски и парламентарни избори в продължение на 10 години.
Министърът на отбраната се избира от състава на армията. Съвет, председателстван от държавния глава и включващ няколко министри и председателите на двете камари на парламента, но съставен в мнозинството си от военни, обсъжда бюджета на армията и военните закони.
Проектът за нова конституция включва формулировка от бившия основен закон, предвиждаща "принципите на шериата" или ислямския закон да бъдат "основен източник на законодателството". Ислямът остава "държавна религия".
Член 219 обаче предвижда различни сунитски доктрини да бъдат смятани за източници на интерпретации за шариата.
Права
Цивилни не могат да бъдат изправяни пред военен съд, освен при "престъпления, чието естество може да навреди на въоръжените сили".
Текстът на член 33 утвърждава "равенство на гражданите пред закона без дискриминации", но без да посочва по-специално равенството между половете, което обаче е споменато в преамбюла.
Свободата на словото е защитена, но "обидите срещу човешки личности" са забранени, както и "обидите срещу пророците".
Специален текст предвижда държавата да защитава морала, нравите и обществения ред.
Забранено е да се ратифицират международни конвенции, противоречащи на конституцията.
