О тбелязването на 39-ата годишнина от ислямската революция в Иран през 1979 г. минава под сянката на общонационални протести, избухнали първо в град Машхад преди месец и скоро след това разпространили се из страната. Първоначалните консервативни възгласи срещу президента Хасан Рухани прераснаха в призиви за промяна на сегашния строй, а демонстрациите ставаха все по-светски и с представители на всички прослойки.
Очакваше се, разбира се, режимът в Техеран скоро да смачка с железен юмрук тези протести, след като вече 39 години инвестира в разширяване на тайната полиция и различни правителствени паравоенни групи.
Напрежение в ООН заради протестите в Иран
Смърт за война срещу Аллах грози протестиращите в Иран
Правителството знае, обаче, че този път демонстрациите имат различно естество от последния път през 2009 г. Протестиращите не просто искат реформа или търсят честни избори, но призовават за промяна на цялостния режим и именно това принуди политици от най-висшите етажи на властта да заемат една или друга позиция. В началото на февруари това доведе до ареста дори на видни духовници и техни роднини, които под една или друга форма се съгласяват с тезите на демонстрантите.
В разгара на последните избори, президентът Хасан Рухани, който получи още един мандат преди година, обеща по време на кампанията си промени – както вътрешни, така и по отношение на външната политика. В очите на избирателите му, той се провали и в момента нямат вяра, че може да настъпи каквато и да е промяна.
Ежедневието на обикновените иранци стана още по-тежко, заради неуспеха на икономиката да отбележи ръст, въпреки вдигането на санкциите. Освободените милиарди долари, които до постигането на ядрената сделка със САЩ бяха замразени, попаднаха в ръцете на малкия и сплотен политически елит на върха на държавната администрация. През това време безработицата сред младежите, например, достигна 40%.
Иранските демонстранти: „Оставете Сирия, помислете за нас!“
Празник без повод за празнуване
И тази година, отбелязването на годишнината от революцията наистина минава под дебелата сянка на разочарованието. Всяка година, от 1 до 10-ти февруари, Иран отбелязва завръщането на аятолах Хомейни в Иран през 1979 г. и неговата революция срещу шаха десет дни по-късно.
Говорейки от гробницата на Хомейни в началото на празненствата миналата седмица, Рухани заяви, че ако една система не се вслушва в критиките на хората и техния протест, то ще бъде твърде късно за нея.
По този начин Рухани говори индиректно към неговия най-голям критик – върховният лидер аятолах Али Хаменей. Но въпреки спорните изказвания на президента, мнозина иранци смятат, че вече е твърде късно. Те са загубили вярата си в системата и в нея не виждат нищо друго, освен институционална корупция, международна изолация и икономически проблеми. Те също така знаят, че главна причина за тези проблеми, са духовниците, които не представляват мнозинството от иранците, живеещи далеч отвъд аскетичния религиозен начин на живот. Не случайно най-многобройни са лозунгите срещу върховния лидер и духовния елит.
Протестът на бялата забрадка
ежимът направи някои промени – като отслабване на правилата за задължително носене на хиджаб и създаването на място, където хората да могат да изразят мирно своята критика. Но това са козметични промени, които целят в краткосрочен план да задоволят обществото.
Това не се случи – протестите не само продължават, но се превръщат в цялостно движение. Така например, на преден план идват жените и борбата за техните права. Някои от тях посочват за пример саудитските жени, които също от години се борят за мястото си в обществото и отстъпките, които направи политическият елит в Рияд последно време. Един от символите на сегашните протести в Иран, е развятата забрадка като критика срещу задължителното носене на хиджаб. Само за началото на февруари бяха регистрирани близо 400 случая на жени, протестиращи със свалена забрадка, която те развяват, застанали понякога по средата на булевард.
Те взимат пример от 31-годишната Вида Мовахед, която застана на централната улица „Революция“ в Техеран с бяла забрадка, развята на пръчка, и бе арестувана. На 26 януари беше освободена, но протестът й стана символ и скоро се разпространи в над 100 града из страната. Вместо да обърне сериозно внимание на демонстрациите, режимът заяви, че протестиращите са под влияние на наркотици.
В международен план протестиращите жени получиха временна видимост, но скоро световните медии сякаш изгубиха истински интерес. В някои от случаите, Техеран се намесва в отразяването – неслучайно протестиращите шеговито наричат иранската версия на BBC,BBC Аятолах като критика срещу пропуските, които британската телевизия прави в отразяването и поддаването на натиск от страна на властите. Същите критики получи и популярната чат апликация „Телеграм“, след като по искане на Техеран бяха блокирани опозиционни канали с по 100 000 души в тях.
Старата опозиция се гледа с неодобрение
Важно е да се отбележи, че вече за втори месец от протестите в Иран, на опозицията, която организира протести през 2009 г., се гледа с недоверие и в момента нямат същата популярност. Достатъчно е да споменем отношението към двамата лидери на тогавашното Зелено движение срещу призидента Ахмадинеджад – Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби. И двамата са под домашен арест от 2011 г. насам, но никой не скандира имената им, нито пък са сочени за възможни водачи на движение за промяна
Миналата седмица Каруби публикува смела критика на върховния лидер, но обществото обърна много малко внимание на този акт. Причина за недоверието е това, че хората свързват Мусави и Каруби със съществуващата система.
Протестиращите нямат вяра в сегашния начин на управление и поради това призовават за светско правителство, което да разглежда всички иранци еднакво, независимо от етническия, класов или религиозен произход. Именно поради тази причина се скандира „Долу ислямската република!“, а в демонстрациите участват и множество азери, кюрди, араби, туркмени – т.е. представителите на най-големите общности в страната. Така например, азерите са около 15 милиона от общо 80 милиона население, но към тях иранският елит се отнася с пренебрежение. Още по-тежка е ситуацията с кюрдите и арабите в Западен Иран.
Позицията на Рухани срещу мощната Революционна гвардия и тайните служби, които са се превърнали в картел, източващ държавната хазна, е лишена от подкрепа от обществото, тъй като собственото му правителство е корумпирано и не предлага нищо по-различно.
Протестите в Иран продължават
Интернет е пълен с клипове, снимки и съобщения от местни активисти, които качват всеки ден съдържание, за да покажат, че от януари в страната има нов фактор – демонстрациите без ясно лидерство, но с очевидно светски характер. Режимът в Техеран няма повод за празненства тази година, защото е очевидно, че пропастта между управляващи и управлявани е станала още по-голяма.
Арестуваните са хиляди – според информацията между 5000 и 8000, а случаите на мъчения в арестите прехвърлиха 150. От политиците в страната зависи дали демонстрациите ще прераснат в нещо повече. Засега, протестът срещу властите има все повече прояви – от улични демонстрации, през графити срещу аятоласите до развяване на забрадки като символ на съпротивата срещу духовенството.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!