Неда Ага Солтан - 27-годишната студентка, убита през юни по време на протестите срещу преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад в Иран, беше обявена за личност на 2009 г. от британския всекидневник "Таймс" (Timesonline.co.uk).
Според изданието тя се е превърнала в "световен символ на съпротивата срещу тиранията".
Младата иранка се включила в протестите през юни от негодувание срещу начина, по който "режимът е откраднал президентските избори".
При това Неда въобще не се интересувала от политика.
На годеника си казала: "Дори ако ме убият, не е важно. Каузата, за която се борим, е по-важна. Не трябва да се колебаем, когато става дума да се борим за отнетите ни права. Всички сме отговорни. Всеки човек оставя следа на този свят", пише "Таймс" и допълва, че тя не е имала ни най-малка представа колко важна ще е следата, оставена от нея.
Няколко часа, след като излязла от къщи, тя била застреляна от милиционер, докато заедно с останалите демонстранти крещяла: "Смърт на диктатора".
"Нейната следа изигра огромна роля. Снимките на умиращата Неда, качени в интернет, бързо обиколиха всяко кътче на планетата и "унищожиха и последните остатъци от легитимност на режима" в Иран, аргументира избора си вестникът.
Съдбата на Неда даде нов тласък на съпротивата на опозицията "в регион, в който хората лесно биват сплашвани от властите". В интернет и до днес се разпространяват клипове, на които се виждат демонстранти, носещи плакати с нейния лик.
Режимът в Техеран се опита по всякакъв начин да сплаши близките на убитата и да осуети големи траурни шествия в нейна памет.
От официална страна се разпространяваха дори информации, че отговорни за смъртта й били западните тайни служби, които искали да дискредитират иранското правителство.
Кореспондентът на Би Би Си Джон Уейн беше обвинен, че е организирал убийството на младата жена, за да направи запомнящи се снимки от протестите.
Не е учудващ фактът, че Неда толкова бързо се превърна в лице на опозицията, пише "Таймс" и я сравнява с образа на младия мъж, застанал пред танковете през 1989 г. на площад "Тянанмън" в Пекин.
"Тя беше млада и красива, невинна, смела и модерна. Тя се гримираше и носеше дънки и маратонки под дългата до земята роба и обичаше да пътува...
Шест месеца след смъртта й е очевидно, че тя не загина напразно. Начинът, по който умря, и отговорът на режима унищожиха и малкото останала му легитимност. Тя вдъхнови опозиционното движение, оглавявано от нейните връстници, което арестите, побоите и показните процеси няма да прекършат.
Нейната смелост и непокорство предизвикаха уважението на света", заключава изданието.
