И зследователи предупреждават за наличието на потенциално токсични елементи в банани, отглеждани в района на Мариана в Бразилия – мястото на катастрофалното скъсване на стената на хвостохранилище „Фундао“ през 2015 г. Според резултатите този плод, както и маниоката и какаото, отглеждани в община Линярес, съдържат остатъци от минни отпадъци, които надвишават нормите за безопасност, пише IFL.
Най-тежката екологична катастрофа в историята на Бразилия
През 2015 г. хвостохранилище за съхранение на отпадъци от добив на желязна руда, собственост на компанията Samarco, се срина. В рамките на минути над 50 милиона кубични метра токсична тиня – количество, достатъчно да напълни 20 000 олимпийски басейна – се изляха в басейна на река Рио Досе.
Бедствието отне живота на 19 души и причини огромни екологични щети. Около 80% от местната растителност по поречието на реката беше унищожена, а масовият мор на риба доведе до изчезване на птичи популации. Десет години по-късно последиците продължават да изплуват под формата на замърсена храна.
Токсини в почвата и хранителната верига
Ново проучване на изследователи от Бразилия и Испания показва, че култури като банани, маниока и какао са силно засегнати от тежки метали като кадмий, хром, мед, никел и олово. Растенията абсорбират тези елементи от почвата и ги натрупват в ядливите си части.
„Нашият екип установи, че съдържанието на железен оксид в почвата (основен компонент на минните отпадъци) е пряко свързано с нивата на токсини в растенията“, обяснява Аманда Дуим, водещ автор на изследването. Концентрациите на мед и олово са особено високи, надвишавайки допустимите граници на ФАО.
Рискът за децата: IQ дефицит и неврологични увреждания
Екипът установи, че докато за възрастните рискът при консумация е в рамките на допустимото, то за децата на възраст до 6 години ситуацията е критична.
Олово (Pb): Дори ниски дози при хронично излагане се свързват с перманентни неврологични увреждания, намаляване на коефициента на интелигентност (IQ), дефицит на вниманието и поведенчески разстройства.
Кадмий (Cd): Продължителният прием може да увреди функцията на бъбреците и развитието на скелета.
Никел и Мед: Прекомерните количества водят до стомашно-чревни проблеми, чернодробна токсичност или алергични реакции.
Децата са по-уязвими, тъй като приемат повече храна спрямо телесното си тегло, абсорбират токсините по-лесно и имат незрели системи за детоксикация.
Дългосрочна заплаха от рак
Изследователите предупреждават, че продължителната консумация на замърсена храна носи кумулативен риск. „В дългосрочен план съществува риск от канцерогенни заболявания поради възможността за директно и индиректно увреждане на ДНК“, казва съавторът Тамирес Черубин.
Всичко зависи от способността на човешкото тяло да метаболизира тези елементи, но десетилетие след бедствието „Фундао“, „отровната реколта“ на Бразилия остава сериозна заплаха за общественото здраве.
