Ш ергар бил най-известният и ценен жребец в света. Когато въоръжени мъже го отвлекли от ирландски конезавод на 8 февруари 1983 г., BBC съобщило за сензационна криминална сага.
В една студена зимна нощ от елитна ферма за коне в Ирландия бил откраднат жребец с наградния статут на Шергар. „Светът на конните надбягвания бил свикнал с епизодични скандали, но това било нещо съвсем различно“, казал Никълъс Уичъл. „Имало чувство на огромно възмущение, че банда престъпници отвличала един от най-големите герои.“
По това време Шергар се установявал в нов живот в разплодния бизнес. Колкото по-силен бил един жребец, толкова по-висока била цената му. Шергар бил желан имот благодарение на победата си в Епсом Дерби през 1981 г. Докато той се носел към финала, коментаторът Питър Бромли се възхищавал, че останалите коне се виждали само с телескоп.
Копринените одежди на Шергар били в цветовете на неговия собственик, милиардера Ага Хан. През 2011 г. той разказал как гледката на победата останала запечатана в паметта му. „Две неща ме зашеметили: лекотата на движение и фактът, че той просто продължавал да се отдалечава“, споделил той.
Победите в Ирландското дерби потвърдили статута му на суперзвезда. Ага Хан оценил притежанието си на 10 милиона паунда и продал акции на международни инвеститори. След чудодейния си сезон, Шергар се пенсионирал в Ирландия – голям успех за местната индустрия, където родословието означавало всичко.
💔 Remembering Shergar, a winner of the Irish Derby in 1981. 💚 pic.twitter.com/f92xE7ZFJD
— World Horse Racing (@WHR) June 24, 2020
Като най-скъп жребец, той „покрил“ 44 кобили през 1982 г. В началото на 1983 г. сезонът му бил напълно резервиран, а акционерите очаквали печеливша година. Но на 8 февруари маскирани похитители нахлули.
Охраната била минимална. Семейството на коняря Джеймс Фицджералд било държано под дулото на пистолет, докато той товарел Шергар в ремарке. Похитителите му дали паролата „Крал Нептун“ за преговорите. Тъй като го сплашили, той не вдигнал тревога веднага.
В последвалата суматоха се провели спешни обаждания. Поради забавяне от осем часа, следата вече била изстинала. Детектив Джеймс Мърфи станал лице на разследването и откровено признал, че полицията не имала никакви улики.
Маскирани мъже и теории на конспирацията
Спекулациите за мотивите били навсякъде. Някои мислели, че конекрадци са искали жребеца за разплод, но идентификацията била твърде трудна. Друга теория гласяла, че конят е бил транспортиран за полковник Кадафи срещу оръжия за ИРА. ИРА била главният заподозрян заради серия отвличания за финансиране на дейността си.
Мотивът обаче били парите. Похитителите поискали 2 милиона паунда откуп. Акционерите се колебаели. Брайън Суини искал да плати, но лорд Дерби настоявал, че това би застрашило и други коне в бъдеще.
Издирването се прехвърлило в Белфаст, където журналисти получили обаждане от анонимен глас. Един от тях, Дерек Томпсън, отишъл в изолирана ферма. По пътя маскирани мъже спрели колата му, но се оказало, че това била полицията.
Томпсън провел множество разговори под полицейско наблюдение. Преговорите зациклили върху искането за снимка, доказваща, че Шергар е жив. Накрая похитителят казал: „Конят претърпял инцидент. Той е мъртъв“ и затворил.
Помощ от ясновидци и вечната мистерия
Според документален филм на BBC, тези обаждания вероятно били измама, докато истинските похитители преговаряли с офиса на Ага Хан. Три дни след отвличането дошло последното смразяващо съобщение, че всичко е приключило.
Журналистите се нуждаели от истории, а детектив Мърфи ги забавлявал с чара си, без да казва нищо конкретно. Той споделил, че е получил десетки предложения за помощ от ясновидци. Никълъс Уичъл дори пътувал до разрушено абатство след видение на медиум, но не открил нищо.
Местонахождението на Шергар се превърнало в една от големите неразгадани мистерии. Информатор от ИРА по-късно твърдял, че конят бил убит малко след отвличането, защото похитителите не могли да се справят с него. Никой не бил осъден, а случаят останал отворен.
Месеци по-късно Ага Хан кръстил новата си суперяхта „Шергар“. Той признал, че е гледал записа от победата стотици пъти. „Това било спомен, който никога не изчезнал“, завършил той.
