Завършила у нас и българка зад амбициозния косовски сайт "Косово 2.0"

В о осово, където 30-годишните са 70 на сто от населението, но гласът им няма голяма тежест, се зароди проектът за електронното издание Kosovo 2.0 - един глас, който се откроява с голямата си креативност.

Проектът е дело на журналистката Беза Лучи, която е следвала в България, и на холандския фотограф Йоан де Бьоер.

Идеята им хрумва през 2009 г., точно след като Беза се връща от България и последвала магистратура по журналистика и медии в САЩ.

Тя става главен редактор на Kosovo 2.0, чиято цел е да даде гласност на младите в най-новата държава на Балканите.

Беза преживяла малко трудно завръщането си

"Докато учех, се връщах често тук, така че познавах страната и посоката, която поемаше. Но като се върнах, ме ужасиха перспективите за работа.

Не се виждах в нито една от работните среди в Прищина. Така че създаването на сайта, което е и портал на блогъри, беше реакция на една необходимост", разказва Беза.

След интернет изданието, през юли 2011 г. се появява и списанието "Косово 2.0", което се издава на три езика - английски, сръбски и албански, подобно на трите езикови версии на сайта. Печатното издание се разпространява в Косово и региона в тираж от 6000 екземпляра.

И онлайн, и печатното издание се открояват с впечатляващия графичен дизайн, с качеството на фотографиите и с разнообразието от теми.

Сайтът е интересен експеримент на гражданската журналистика на Балканите

Блогърите в Kosovo 2.0 са млади, между 20- и 30-годишни. Те пишат от няколко краища на света.

"Всеки, който иска, може да пише в Kosovo 2.0. Това е една отворена общност. Ние даваме само инструкции относно политиката на нашия портал", обяснява Беза.

По думите й днес най-активни са 6-8 блогъри, които пишат по два пъти на месец. Никой не се стреми да пише повече, защото има ангажименти, но и защото всеки иска да даде възможност на новите гласове да се изкажат.

Сред редовните журналисти в Kosovo 2.0 са българка,

която живее в САЩ (Силвия Кръстева според сайта), двама албански косовари, които пишат от Канада и от Ню Йорк, хърватка, отраснала в Канада, холандка, която живее в Прищина, сръбкиня, която разделя живота си между Прищина и Звечан в Северно Косово.

Зам.-редактор е американецът Нейт Табак, който също живее в косовската столица.

В Kosovo 2.0 средата е много разнородна и се променя постоянно, но точно това искат създателите му. Стилът е обаче на младежки блог.

Една от най-четените блогърки там е момиче, което е наполовина хърватка и наполовина мексиканка, която публикува иронични коментари за балканските стереотипи от типа на "Какво се харесва и какво не на балканците" и

"Как да излезем на среща с балкански мъж"

Намират се, разбира се, и критици на Kosovo 2.0, според които това е много "елитарен продукт". На тях Беза отвръща трезво, че портал с блогове означава той да е пълен с "онова, което блогърите качват в блоговете си".

"Повечето от авторите дори не съм ги срещала. Те ми пратиха имейли с предложенията си, постигнахме съгласие относно правилата на сайта и сега, когато имат добри хрумвания, те просто ги публикуват.

Разбира се, Kosovo 2.0 няма да привлече масите, но ние се занимаваме с нещо, което насърчава гражданската журналистика и привлича младите, например чрез воденето на видеоблогове. Миналата година през декември дори организирахме ателие в тази насока".

Печатното издание на сайта излиза веднъж на четири месеца.

Всеки брой се откроява с доминираща тема

"Имиджът" беше темата на първия брой, а вторият беше посветен на корупцията. "Всички непрекъснато слушаме да се говори за корупция, но не разбираме дълбочината на проблема. Ето защо решихме да направим специален брой, който да разглежда темата за корупцията по различен начин.

За този брой не разполагахме със сензационни новини. Опитахме се само да съберем един пъзел от истории", споделя Беза.

Първата част на този пъзел е интервю за бившия директор на полицията на Косово Резат Малики, отстранен от поста си миналия юли в навечерието на действията, предприети в северната част на Косово за възвръщане на митническия контрол по сръбско-косовската граница.

Малики е бил категорично против тези едностранни действия. Той е описван като храбър полицай с малко политически връзки. Именно тази липса на подходящи контакти и познанства е фатална за кариерата му.

После броят, посветен на корупцията, публикува репортаж за корупцията и за организираната престъпност в Северно Косово, след това представя техниките за онлайн борба с корупционните практики.

Изданието публикува и интервю с представител на ЕУЛЕКС,

пожелал да остане анонимен, тъй като работата на международните институции в Косово е също толкова деликатен за местните активисти въпрос, когато става дума за корупцията.

"Много е потискащо да живееш с двойните стандарти на международната администрация. От една страна ни се казва много точно какво трябва и какво не трябва да правим. Но когато поискаме някаква помощ, ни се отговаря, че трябва да се оправяме сами, защото сме независима държава", казва Беза.

"Но кого да обвиняваме за разпространението на корупцията и за слабостта на съдебната система, когато ЕУЛЕКС, както преди това и ЮМНИК, държи част от тази система в Косово? Точно на този въпрос се опитахме да отговорим в нашата редакционна статия, озаглавена "Кого да съдим, когато всички са виновни?".

"Като гражданка съм много ядосана, защото не мога да се разправя с някой, който е пряко отговорен за корупцията. Правителството винаги може да твърди, че не може да действа свободно, докато ЕУЛЕКС и международната общност се съсредоточават само върху по-големите въпроси, като например регионалната стабилност".

За пример тя посочва първите избори в независимо Косово през 2010 г.

"От гледна точка на прозрачността те бяха истинска катастрофа, пълни с измами и нарушения. Но тъй като точно тогава трябваше да започнат експертни разговори с Белград, никой не каза нищо. Приоритетът беше тези разговори да започнат."

"Какво послание праща това на младите поколения? Един 18-годишен младеж, гласувал през 2010 г., ще се почувства ли длъжен пак да гласува след четири години? Малко вероятно е да го направи.

Освен ако този младеж не се впише в масите на хората, манипулирани от политическата система. А на фона на тези маси, само една малка част от хората в Косово може би ще решат да направят нещо, за да се преборят с нея", казва Беза.

Младежите от Kosovo 2.0 са решили да водят тази борба по своя си начин, чрез "блог удари".