Великото национално събрание на Турция ратифицира тази нощ споразумението за съвместно строителство и експлоатация с Русия на атомна централа в средиземноморското пристанище Мерсин.
Заседанието на парламента премина напрегнато, като се стигна до размяни на остри реплики между предателя на комисията по околната среда в парламента Халюк Йоздалга и председателя на парламентарната група на опозиционната Народнорепубликанска партия Мухарем Индже.
Споразумението беше подписано на 12 май тази година в Анкара в рамките на посещението на руския президент Димитрий Медведев в Турция.
Атомната централа, която ще бъде построена в Аккую, близо до средиземноморското пристанище Мерсин, ще се състои от четири енергоблока с обща мощност 4 800 мегавата.
Предвижда се пълният обем по строителството и експлоатацията на централата да бъде от руската страна, която ще притежава 100% от акциите на концерна и върху която падат всички рискове, свързани с експлоатацията, съобщава ИТАР-ТАСС.
Русия има правото също да привлича по свое желание други компании в реализирането на проекта.
Турция предоставя безвъзмездно терена за строителство на атомната централа.
След като влязат в експлоатация всички енергоблокове, което се прогнозира да стане ориентировъчно през 2020 г., руската страна ще може да продаде до 49% от акциите.
Турция ще получава фиксирани обеми електроенергия в продължение на 15 години при цена 12,35 американски цента за киловат - по 70% от произвежданата от първите два реактора и по 30% от трети и четвърти. Останалата електроенергия Русия планира да изнася.
Според руската страна строителството на централата може да струва около 20 млрд. долара.
През юни т.г. Турция и Южна Корея подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на използването на атомната енергия, предхождано от постигнатата през март т.г. договореност между държавни фирми от двете страни за изграждане на АЕЦ на турското черноморско крайбрежие край Синоп.
Турският енергиен министър Танер Йълдъз обаче заяви, че Анкара остава отворена за нови предложения от други компании, които страната може да приеме, ако са по-добри от южнокорейските.
