Сърбите са въоръжени до зъби

„Сърбите са въоръжени до зъби", пише днес белградският в. „Политика". В статия под това заглавие журналистката  Даниела Вукосавлевич отбелязва, че случаят с Драган Марич, който миналата седмица влезе в сградата на президентството с две гранати в ръце, отново е припомнил един отдавнашен сръбски проблем - за голямото количество оръжие у сърбите.

По данни на полицията

в сръбския частен арсенал има около 2 милиона различни оръжия.

От тях около 1,1 милион са регистрирани на името на около 800 хил. физически и юридически лица.

Половината от регистрираните оръжия са пистолети и револвери, а останалите пушки. С какви темпове нараства въоръжаването на населението, говори информацията от полицията, че годишно се регистрират около 15 хил. единици оръжие.

Най-големият проблем обаче е големият брой нерегистрирано оръжие, казват в министерството на вътрешните работи. Разпространеността и достъпността на оръжието за почти всички, дори и за малолетните, се отразява преди всичко върху безопасността на гражданите. В полицията казват, че пистолетите най-често се използват за сериозни кървави престъпления: убийства, заплашвания, обири, самоубийства и опити за убийство, а с пушките често се злоупотребява, като се стреля на обществени места.

За това колко лесно "натиска спусъка" нашия народ, свидетелства неотдавнашният случай на кървава саморазправа между собственика на кафене "Чигра" в Мали Мокри Луг и петима гости, при която бе убит Славомир Югович, а четирима души бяха ранени, пише авторката.

До свада, бой и накрая стрелба се стигнало, защото им сервирали топла бира.

Фактът, че в случая не става дума за мафиотско отмъщение, а за скандал между строителни работници, който е можел да се размине и само с обикновен юмручен бой, говори колко е ниско съзнанието на хората за опасността от държане и носене на оръжие.

Не са редки случаите любителите на късите и дългите цеви освен регистрираното оръжие да държат и голям брой нерегистрирано. Именно за това бе обвинен и бащата на известната тенисистка Йелена Докич Дамир Докич. Полицията в Сремска Митровица съобщи, че е намерила в неговата къща седем ловни пушки и законно притежаван пистолет берета, както и две бомби и 20 патрона калибър 357, за които не е имал разрешение.

Че домашните "долапи" са пълни с пушки, пищови и експлозиви, доказва и миналогодишната акция на полицията в Кикинда за изземане на оръжие. У един шейсетгодишен мъж от Банатска Топола бяха намерени картечница М-84 калибър 7,62 мм, автоматична пушка М-70 на крагуеваачката "Застава", 292 партона за картечница, две ръчни гранати М-52 и 218 патрона за автоматична пушка. Човекът обясни, че е донесъл този арсенал от бойното поле в Босна и през цялото време го е пазел в сайванта.

Всъщност, той даде обяснение, каквото вече от години повтарят разни местни и чуждестранни проучвания за оръжието. Бомбардировките на НАТО през 1999 г., войната на територията на бивша Югославия, сблъсъците в Косово оставиха след себе си освен другите лоши неща и "металния" товар (различните оръжия и муниции).

По време на тези сблъсъци армията, полицията и всеки, който можеше и желаеше да "помогне на невъоръжения народ", го въоръжаваше с какво ли не. Войната свърши и всеки си отнесе в къщи поне по един "сувенир" - калашников, граната, а имаше и такива, които отнесоха и пластични експлозиви.

Докато от една страна се изнамират своеобразни оправдания за сръбската "въоръженост до зъби", търсени във

военните събития през последното десетилетие на на миналия век,

от друга страна изглежда като че ли не се предприема нищо конкретно, за  да се реши проблемът.

Разрешение за носене на оръжие за лична безопасност може да получи всеки, който премине обучение, който е пълнолетен, работоспособен, не е осъждан по Закона за обществения ред и Закона за оръжието и против него не се води съдебно дело в момента. Разрешение е нужно и за набавяне на муниции, и то до 60 броя годишно.

Макар че е забранено носенето на оръжие без специално разрешение, което може да се получи само ако се докаже, че за това съществуват напълно основателни причини, тоест заплаха за сигурността, изглежда гражданите не се съобразяват с това. И леките наказания, предвидени в закона, им помагат в това.

Така според Наказателния кодекс за притежание на оръжие без разрешение е предвидено наказание максимум три години затвор. Ако става дума за автоматично, газово или експлозивно оръжие, предвиденото наказание е до пет години затвор. Оръжието може да се пренася без специално разрешение, ако е разглобено и отделено от мунициите.

Държавата организира няколко операции за легализиране на оръжието, но без очакваните резултати. На 18 януари 2007 г. сръбското правителство прие Наредба за издаване на разрешение за оръжие, която предвиждаше узаконяване на притежанието на оръжие без доказване на произхода му, с която се даваше възможност на физически и юридически лица да регистрират или да предадат нелегалното си оръжие.

Тогава обаче само 8 хил. граждани поискаха разрешение за своето нелегално оръжие и то предимно за постолети, револвери и ловни пушки. При това гражданите предадоха на полицията по-малко от 1000 броя оръжия.

Най-масовото предаване на нелегално оръжие

бе отбелязано при извънредното положение и полицейската акция "Сабя" след атентата над премиера Зоран Джинджич. Тогава полицията конфискува около 10 хил. различни оръжия, а гражданите по своя инициатива предадоха 35 304 смъртоносни цеви. В този период бяха подадени и 23 484 молби за легализация на оръжие, притежавано от граждани.