На Балканите сме свикнали да спорим за всичко и всеки от нас да
твърди, че той е най-великият.
В съседна Сърбия стигнаха доста далеч и обявиха не само шопите, но и
шопската салата за стар сръбски специалитет.
Информацията бе поместена в един от най-авторитетните вестници в
страната, смятан за официоз, а агенция БГНЕС публикува пълния текст на "това
откритие".
Малки парченца домати, краставици, чушки, кромид лук и
всичко това покрито с малко сирене. Обикновено тази салата се сервира
със скара, но и с пържени картофи. Не са обаче малко и онези, които я
хапват и с топъл хляб.
За произхода на шопската салата може да се спори
дълго време, както и за самите шопи, чието име носи салатата.
Лингвистите ще извадят най-различни аргументи за днешните шопи, които
живеят на Изток от торлаците в България и говорят шопски език - диалект
на българския, който прилича много на сръбския, - но любителите на
вилицата ще предпочетат да минат към нещо по-конкретно: към чинията.
Преди обаче да накълцаме зеленчуците за шопската да припомним някои
исторически факти. Тази салата е част от традиционната кухня на
Балканите - по-скоро сръбска, малко българска, македонска или чешка.
През Средновековието овчарите и краварите, които са населявали Призрен
и околностите на Шар планина, са били наричани "шопи", откъдето идва и
наименованието на шопската салата, защото този район бе известен в цяла
Европа с твърдото си сирене.
И понеже са имали сирене в изобилие, в
салатата от домати, чушки, краставици и кромид лук шопите са слагали и
сирене и по този начин създават нов специалитет.
И днес областта около
Шар планина се нарича "Сиренената долина", защото местното сирене няма да
се "изчерви" дори и пред най-качествените швейцарски сирена.
В тази
област се включват още Щтръпце и околностите (в момента този район се
намира в Косово - бел.ред.).
А шопите, както това става обикновено, са
били асимилирани от народа, където живеят, и така са стигнали до днешна
България.
