Филмът със заглавие "Сбогом" (vedafilm.com) е проект на известния турски интелектуалец Зюлфю Ливанели, музикант, писател, журналист и режисьор, носител през 1977 г. на балканска литературна награда.
Критиката и зрителите оценяват "Сбогом" като диаметрално противоположен на биографично-документалния филм за Ататюрк - "Мустафа" на Джан Дюндар, в който бяха показани някои лоши привички на турския лидер, като например прекомерната употреба на алкохол и цигари. Преди две години филмът предизвика буря от недоволство и критики и набързо бе свален от екрана.
Междувременно миналата есен беше направен още един филм за легендарния държавник, в който участваха актьори, популярни от телевизионни сериали.
Сега, в "Сбогом" Ататюрк е показан в духа на традиционната схема на лидер и държавник. Повествованието се води от адютанта на Ататюрк Салих Бозок, който е бил най-близо до него до края на живота му през 1938 г., предава за БТА от Истанбул журналистката Нахиде Дениз.
Ататюрк е представен в четирите периода на живота си от различни актьори - като 6-7-годишно момче, като юноша (14-17 г.), от 30 до 57-годишен и в последните си дни.
В зрелия му период на командащ армията и президент ролята изпълнява един от най-известните турски актьори Синан Тузджу.
Съпругата на Тузджу, аткрисата Долунай Сойсерт, изпълнява ролята на майката на Мустафа Кемал - Зюбейде ханъм, която играе много важна роля в живота на сина си.
Според автора на филма Ливанели целта на филма е не само да разкаже на турците за създателя на републиката, но и да го представи пред света.
В разказа присъства една по-рядко споменавана интимна връзка на Ататюрк с Фикрие, далечна негова роднина, която се самоубива, след като той се оженва за Латифе Ханъм.
Ролата на Фикрие в живота на Ататюрк е била често обект на спорове и хипотези. Според една от тях Фикрие не е сложила сама край на живота си, а е била убита по негова заповед.
Според друга версия Фикрие, която Ататюрк изпраща в чужбина преди да се ожени, а след завръщането й настанява в Бурса, отива в президентския дворец Чанкая, за да се срещне с него.
Адютантът на Ататюрк я проследява в тоалетната и вижда, че тя държи в ръка пистолет. В чантата й откриват още един. Той информира Ататюрк, който нарежда да изведат Фикрие от двореца и да я изпратят в дома й с файтон. Когато файтонът пристига, проехтява изстрел. Жената е отведена в болница, където след девет дни умира. И до днес не е ясно дали сама е стреляла, както и къде е гробът й.
Показаната във филма връзка с Фикрие събуди споровете в Турция дали Ататюрк й е писал писма. Историкът Ергюн Хичйълмаз, който дълги години е проучвал личния живот на Ататюрк твърди във в. "Хюриет", че Ататюрк никога не е писал на Фикрие.
Според проучените архиви в живота си Мустафа Кемал си е кореспондирал само с две жени - българката Мити Ковачева и италианката Мадам Корин, която живеела в Истанбул, твърди Хичйълмаз.
Известно е, че Ататюрк се запознава с Мити Ковачева, по времето когато е военен аташе в София през 1913-1914 г. Между двамата възвиква любовна връзка, но нейният баща генерал Стефан Ковачев отказва да даде съгласие да се оженят.
Източник: По БТА
Последвайте ни
