Гърците се мъчат да променят стария начин на мислене

Няколко гръцки предприемачи се взират в лаптопи в семпли офиси над супермаркет, на пет минути пеш от атинския площад, разтърсен миналия месец от размирици заради икономическата криза в страната.

"Иновирай!", съветва плакат на стената. "Създавай!". Върху една маса стои купа с пластмасови топки с големината на юмрук, узрели за вземане.

Разбира се, това създава някак нелепо усещане. Но ако има някаква надежда за затъналата в дългове Гърция, която тъкмо получи нов спасителен заем от ЕС, тук се прокрадва лъч за нея.

Малка фирма на име "КоЛаб уъркспейс" дава под наем пространство за нови технологични бизнес-идеи въз основа на теорията, че колкото повече се смесват, толкова повече ще преуспяват.

Този възникващ извор на динамика няма да успее да пробие лесно

в културата на авантаджийството и принципа "аз на теб, ти на мен",

който е залегнал дълбоко в психиката на гърците, но пък е символ, дори и рядко срещан, на един свеж начин на мислене.

Защото проблемът не е само в числата, точките, които очертават една картина на икономическото рухване. Безработицата, мерките за икономии, средствата от спасителните заеми и сривът на фондовата борса са само едната срана. Съвременна Гърция, чиито предци са положили основите на изкуството, демокрацията и индивидуализма, е изправена и пред

вродените навици на зависимост,

придружени днес от надвиснало усещане за предателство и безнадеждност, които блокират пътя й към възстановяване.

"Изключително трудно е. Тук, като цяло, новаторството никога не е съществувало. Повечето компании са разчитали на държавата, на правителството. Това е напълно грешен подход," заявява Василис Николопулос, компютърен инженер, чиято стартираща ИТ компания "Интелен" цели да помага на фирмите да следят и ограничат потреблението си на енергия. Наскоро той е прехвърлил дейностите на фирмата към "КоЛаб уъркспейс" от традиционен офис, който е струвал повече.

Обявявайки, че "държавата е мъртва" и няма пари да подкрепя проекти, Николопулос каза, че е събрал от частни инвеститори една трета от нужните грубо 300 хил. евро за първоначално финансиране и че фирмата му със седем служители планира да изнася услуги, дори това да доведе до неуспех - изпитание, през което трябва да премине всеки напорист предприемач.

"Ние само потребляваме - каза той, визирайки пасивната култура на гръцкия бизнес. -

Нямаше нужда да създаваш нещо, защото щеше да продаваш на държавата".

Николопулос, който е учил в няколко европейски държави, е регистрирал фирмата си на средиземноморския остров Кипър, за да привлече чуждестранни инвестиции от търговци, които заобикалят Гърция отдалеч, и за да избегне спънките, произхождащи от гръцката бизнес култура, включително корупция, бюрокрация и огромни данъци. Николопулос е образът на начетен корпоративен мениджър, който върви и със съответния жаргон - казва, че ще "атакува пазара" - но получава вдъхновение от необичайни източници.

Изтъквайки своята бизнес философия, той припомня революционната визия на Владимир Ленин и хвали министър-председателя на Турция, която е исторически враг на Гърция, за твърдото му ръководене на икономическия подем на страната. Много от най-будните умове на Гърция обаче смятат, че нямат друг избор освен да изградят кариера навън, предусещайки една

липса на възможности, която може да продължи десетилетие.

Никос Георгиопулос, 29-годишен бивш служител на Международния валутен фонд, е намерил наскоро работа в областта на застраховането във Виена. Неговата сестра, биолог, не е успяла да си осигури работа в Гърция и е отишла да работи в Швейцария. Баща му внася автомобилни части, но сега се бори да запази бизнеса си.

Някога институциите на Гърция работеха лошо, но гърците се оплакваха по-малко, защото парите течаха, казва Георгиопулос. Сега, когато правителството орязва разходи и заплати в рамките на споразумение за осигуряване на международно финансиране, казва той, "размяната между държава и общество" се срина и както при Голямата депресия преди Втората световна война заможните ще пострадат много по-малко от тези с по-скромни възможности.

"Хората всъщност не знаят какво ще им се случи - каза той. - Започват да проявяват

симптоми на социална дезинтеграция".

Дълбоко затънала в рецесия, Гърция се опитва да намали бюджетния си дефицит от 10,5% от БВП през 2010 г. на 7,5% тази година, като прилага строги мерки за икономии, които включват орязвания на пенсии и заплати и повишаване на данъците и пенсионната възраст. Безработицата в страната скочи до над 16%, а над 40% от гърците между 15 и 24 години са без работа.

Затрудненията подринаха благонадеждността на държавата. Случка, която онагледява този упадък, стана миналия месец с президентските гвардейци, които пазят паметника на незнайния воин край парламента, облечени в шапки и пискюли, поли, дълги чорапи и обувки с помпони. Човек от публиката прескочи бариерата и започна да се накланя напред-назад в недодялана пародия на бавното, стилизирано маршируване на гвардейците - елитна част, чиято история произхожда от битките срещу османските завоеватели на Гърция.

В англоезичното издание на в. "Катимерини" коментаторът Никос Констандарас писа, че гръцкото общество не вярва на институциите си, толерира крайното поведение и е предразположено към разделение, както може да се види от конфликта между гръцкия крал и премиера в началото на XX в. и гражданската война точно след Втората световна война.

Констандарас припомня и "Илиада", древногръцката поема, в която цар Агамемнон и воинът Ахил се карат по време на експедицията си срещу Троя, застрашавайки своята мисия.

"Не виждаме същината на проблемите (и затова не можем да ги решим),

не си сътрудничим помежду си, загубили сме всякакви морални устои, които може да имаме, и флиртуваме безкрай с катастрофата - писа Констандарас. - И продължаваме с грешките".

Тълпата протестиращи по улиците, лицето на гръцкия гняв, контрастира с тесния кръг от сериозни професионалисти в "КоЛаб уъркспейс", който има половин дузина клиенти, включително фирма, която създава софтуер за развлечения, и компания, която прави от проект и първоначален капитал стартиращи фирми в областта на високите технологии.

Съоснователят Ставрос Месинис казва, че целта, вдъхновена от подобни проекти в Сан Франциско, е да се отгледа "алтернативна култура", но признава, че "гръцката реалност" крие рискове.

"Изглежда, ще покрием разходите, но сме уверени, че ще имаме и малка "оперативна" печалба - пише той в имейл. - Казвам оперативна, защото мисията на този етап е за насърчаване и създаване. Вероятно ще пожънем реални печалби с развиването на концепцията".

Маркус Щолц, германски бизнесмен, женен за гъркиня, който живее в Гърция, казва, че е бил "шокиран" преди години, когато научил колко малко гръцко вино се продава навън, ниша, която бързо използвал, като създал канал за износ в Европа и Съединените щати.

На гърците обикновено им липсва този инициативен дух, казва той.

"Хората се съсредоточават главно върху проблемите, пред които са изправени, а не към това да вършат нещата -

казва Щолц. - Има много бюрократични проблеми, но в крайна сметка, хората трябва да започнат нещо, за да могат да продължат".

Това се опитва да направи Алис Коровеси, мениджър в областта на недвижимото имущество. Преди икономическата криза, тя е имала по 10 контакти седмично с потенциални нови инвеститори, предимно от други места в Европа, а сега получава по по-малко от два такива контакта за месец. Малкото предложения за покупка обикновено са на цена под половината от продажната цена на имота, на които Коровеси казва, че отговаря: "Не даваме подаръци".

Все пак 38-годишната Коровеси планира да пусне за продажба в края на август енергийно ефективна къща, която описва като първа по рода си в региона. Тя възнамерява да остане да се бори в Гърция въпреки песимистичните нагласи на гърците.

"Не знаем къде е истината - казва тя. - Ние не работим. Ние мислим и философстваме".

И все пак, заявява Коровеси, "Гърция трябва да се рестартира".