Гърците гласуват след луда нощ на радост

В ъ ърция в 7 ч. започна гласуването на поредните предсрочни парламентарни избори.

След една луда нощ на възторг и въодушевление заради победата на националния тим по футбол над Русия, която изхвърли руснаците и изведе гърците на четвъртфиналите, днес изборите са наистина критични, тъй като решават икономическото бъдеще на хората.

Въпреки икономическата и политическата криза гръцката победа с 1:0 даде най-сетне на уморените граждани, което да празнуват, предадоха информационните агенции. За първи път от много време хиляди се изсипаха на централния площад "Омония" в Атина снощи не за да протестират, а за да развяват национални знамена, да палят пиратки и фойерверки и да пеят националния химн в изблик на патриотични чувства.

В нощта преди изборите обикновените гърци получиха шанс да покажат малко самочувствие и да "направят дълъг нос" на Европа, посочва АП. Празнуващите скандираха "Дайте ни германците!", предвкусвайки перспективата да се изправят в следващия мач на футболния терен срещу най-яростните си критици заради икономическата криза.

Междувременно Гърция е поискала помощ от Европейския съюз за потушаване на

горските пожари, които избухнаха вчера,

заяви министърът за гражданската защита Елефтериос Иконому. Гръцката противопожарна служба съобщи, че вчера са били регистрирани над 35 големи пожара. Само в столичната област Атика през нощта с огъня продължават да се борят над 300 души, а се
очаква днешият ден да е още по-тежък заради жетата и вятъра.

Италия вече е отговорила положително на молбата за помощ и първите два самолета за борба с пожари ще долетят "с първите лъчи на слънцето", както се изрази министърът. Той потвърди, че за пожарите са отговорни хора. Пожарите в околностите на Атина са започнали от непредпазливост при боравене с електрически ръчен флекс, искри от който попаднали в суха трева.

 В избирателните списъци са регистрирани около 9 850 000 гласоподаватели. Те трябва да изберат за четиригодишен срок 300 членове на еднокамарния парламент измежду кандидатите, представени от 21 партии и един партиен блок, както и 58 независими. Общият брой на кандидатите за депутатски кресла е 4873.

Избирателните секции ще бъдат затворени в 19 ч., а

първите прогнозни резултати се очакват към 21,30 ч.

До нови предсрочни избори се стигна след като в резултат напредишния вот на 6 май не беше сформирано правителство. В 300-членния парламент тогава влязоха седем партии - "Нова демокрация", Коалицията на радикалната левица СИРИЗА, ПАСОК, "Независими гърци", Гръцката комунистическа партия (ККЕ), крайнодясната "Златна зора" и Демократичната левица. Нито една политическа формация обаче не получи достатъчно депутатски места, за да управлява самостоятелно.

Опитите за сформиране на коалиционен кабинет се провалиха, а парламентът заседава само един ден преди да бъде разпуснат и да бъдат насрочени нови избори. Назначено беше служебно правителство начело с Панайотис Пикраменос.

Резултатите от социологическите проучвания не могат да покажат със сигурност кой ще е победителят днес. Някои анкети дават преднина на радикалната левица с лидер Алексис Ципрас, която се обявява против кредитните споразумения на Гърция и твърди, че ако спечели изборите, ще предоговори условията в тях.

Други сондажи сочат, че на първо място отново ще са консерваторите от "Нова демокрация" на Андонис Самарас, които управляваха в коалиция със социалистите от ПАСОК от ноември миналата година. Тогава бившият премиер и вече бивш лидер на социалистите Георгиос Папандреу се оттегли от поста и беше сформиран кабинет начело с Лукас Пападимос, който трябваше да договори втори спасителен план за задлъжнялата Гърция.

Правителството на Пападимос се споразумя с международните кредитори за нов заем в размер на 130 милиарда евро в замяна на сериозни реформи и рестриктивни мерки.

Според анализаторите

недоволството на гражданите от налаганите мерки за икономии

са причината "Нова демокрация" и ПАСОК да получат слаби резултати на изборите през май, а подкрепата за СИРИЗА рязко да нарасне. Като наказателен вот се тълкува и изненадващо високият процент за крайнодясната партия "Златна зора".

Изразените от гърците предпочитания уплашиха европейските партньори на Атина и открито се заговори за излизане на Гърция от еврозоната. Днешният вот се определя като решаващ по отношение на членството.

61-годишният Самарас смята да остане на пътя, начертан от ЕС и МВФ, заради финансовото спасяване на страната чрез заеми за 240 милиарда евро от 2010 г. и заличаването на 107-милиарден дълг. Той обаче желае да предоговори подробностите по този път, за да бъде възстановен растежът.

Ципрас смята да замени програмата за възстановяване, гласувана от парламента през февруари, с левичарски популистки мерки като национализация и преразпределение на ресурсите.

Както при предишните избори на 6 май обаче, които се превърнаха в наказателен вот срещу големите партии, предизвикали кризата, никой няма да достигне прага на абсолютното мнозинство от около 37%.

Разполагайки съгласно избирателния закон с бонус от 50 депутати, класиралият се на първо място ще трябва да търси съюзници, за да управлява. Ако се провали, мандатът отива у следващите партии за десетина дни преговори.