Специален доклад за новите партийни проекти на Балканите

И�а �адки от цялостен доклад на западни специални служби за актуалните политически процеси и за нови партийни проекти в Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Франция разкриват скандални факти и тъмно политическо задкулисие.

Агенция БГНЕС твърди, че разполага с доклада, без да посочва конкретно кои са авторите му и от днес започва да публикува документа в автентичния му вид, без редакторска намеса.

Редица имена на български бизнесмени и политици са цитирани в анализите за отделните държави.

Първата част се отнася за Гърция.

Проиграни европейски пари, финансови измами, нестабилни институции, корупция и разрушена политическа система, доминирана от комунистически, радикални фашистки и реваншистки политически фракции - все негативни тенденции, които най-добре биха охарактеризирали днешна Гърция.

В страната е налице сериозен дефицит в отчетността на публичния сектор и дълбоко вкоренени проблеми на неефективност, лоши практики и корупция, които не само че не са достатъчно контролирани години наред, но не са и санкционирани. Връзката между корупцията и продължаващата финансова и фискална криза в Гърция не може да продължава да се игнорира.

Корупцията в тази държава-членка на ЕС често се проявява като практики, които са в рамките на закона, но са неетични, и всичко това е в резултат на липсата на разпоредби за лобизъм, търговията с влияние и наличието на въртящи се врати между публичния и частния сектор, се казва в доклада на западни специални служби.

През 2011 г. възниква безпрецедентно движение на хиляди разгневени хора, които излизат на улиците в големите гръцки градове, ядосани от корупцията сред политиците и задаващия се банкрут на държавата. Приема се, че публичната администрация в тази страна е лишена от правна рамка за отчетност и интеграционни механизми, които да са въведени на практика.

Експертите посочват, че в Гърция, въпреки обширно докладваните случаи на корупция, съгласно официалните данни приблизително само 2% от държавните служители са били обект на дисциплинарни наказания.

Според представително проучване на общественото мнение в Гърция

повече от 80% от хората смятат, че политическите партии са корумпирани или изключително корумпирани.

Там продължава да липсва задължение за публичност на даренията към политическите партии и по този начин политическите формации са предпазени от публичен контрол.

Всичко това, заедно със сериозния удар върху доходите и стандарта на живот на хората заради тежката финансово-икономическа криза, довела до огромен бюджетен дефицит, срива доверието в политическата система и държавността.

Състоялите се на 6 май 2012 г. в страната избори за парламент, обагрени от народното недоволство срещу налаганите в последните години тежки мерки за икономии, могат да бъдат окачествени като избори на гнева.

За първи път седем партии влизат в парламента на страната, където по традиция властва двупартийната система. И двете основни партии - социалистическата ПАСОК и консервативната "Нова демокрация", отчитат сериозна загуба на избиратели.

Огромна изненада и същевременно сериозно безпокойство буди огромната подкрепа за радикално настроените крайно леви - маоистки, троцкистки и евро-комунистически организации, обединени в Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА), която получи на вота 16,78 % (1 061 265 гласа) и 52 депутатски места в 300-членния гръцки парламент.

Друга много тревожна тенденция в политическия живот на страната е нарастващият потенциал на профашистки и крайнодесни, националистически групировки, насочени срещу сериозното присъствие на емигрантски групи в страната. Показателно за това е, че на изборите на 6 май 2012 г. крайнодясната и профашистки настроена партия "Златна зора" получава подкрепата на 6,97 % от гласувалите, което прави 440 894 гласа и 21 депутатски места.

Освен рекордния брой партии, преминали прага за влизане в парламента, и силния резултат на крайно левите и неонацистите от "Златна зора", който плаши лидерите на Европа, друг основен белег на изборите е слабата избирателна активност - крайно нехарактерна за традиционно силно политически ангажираните гръцки граждани, за които упражняването на правото на вот е не просто задължение, а въпрос на дълг.

След като резултатите от изборите на 6 май не успяха да излъчат достатъчно силна партия, която да си гарантира мнозинство в парламента, а коалиционният кабинет се оказа недостижима цел, на 17 юни ще се проведат нови парламентарни избори в Гърция.

Проучване, проведено от VPRC за списание Epikaira в периода 25-29 май, в което са интервюирани по телефона 1600 граждани, показва, че СИРИЗА - Коалицията на радикалната левица, която отстоява позицията за оставане на изпадналата в дългова криза Гърция в еврозоната, но при премахване на режима на строги ограничения и икономии, би спечелила 30% от гласовете.

Изследването определя второ място за консервативната "Нова демокрация" с 26.5% от гласовете и покачване на доверието към профашистката "Златна зора".

Интересно е обаче да се разбере

какво се крие зад получилите такава популярност ретроградни крайно леви и неонацистки формирования,

които водят Гърция към разпад на двупартийната система. Кои са лицата зад тях и дали огромната корупция, толерирана от традиционните ПАСОК и "Нова демокрация" няма да доведе на власт свои олицетворения, които да тласнат страната от финансово-икономическа към политическа криза и международна изолация, питат се авторите на доклада.

Младият лидер на Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) Алексис Ципрас е роден на 28 юли 1974 г. Той е председател на партия "Синасписмос" и председател на парламентарната група на СИРИЗА. Политическата му кариера започва в края на 80-те години на 20-и век, когато се присъединява към "Младите комунисти". Като секретар на младежкото "Синасписмос" той активно участва в процеса по създаване на Гръцкия социален форум и присъства на всички международни протести и митинги срещу неолибералната глобализация.

През декември 2004 г. на 4-ия конгрес на "Синасписмос" той е избран за член на Централния политически съвет на партията и след това - в политическия секретариат, където отговаря за образованието и младежките въпроси.

На 10 февруари 2008 г. Ципрас, едва 33-годишен, е избран за председател на "Синасписмос" от 5-ия конгрес на партията, след като предишният председател Алекос Алаванос решава да не се кандидатира за поста, като посочва за това лични мотиви. Той става най-младият ръководител на гръцка парламентарно представена политическа партия.

През 2009 г. в изборите за националния парламент Ципрас е избран за депутат от района на Атина.

Въпреки младостта си, той е възприеман като крайно ляв, ретрограден анархист-комунист, който би тласнал Гърция към излизане от еврозоната и налагането на нетрадиционни за демократичните общества методи и форми на управление. Съществуват и сериозни опасения относно финансовата независимост на Ципрас и източниците за финансиране на предизборните кампании на СИРИЗА.

В някои среди го възприемат като лице на определени икономически групировки, натрупали своя капитал посредством нечисти финансови операции и сделки. Други казват, че същите тези икономически кръгове са акумулирали огромни средства в резултат на корупцията в Гърция и сега инвестират в Ципрас, за да поставят основите на своето още по-добро бъдеще, основано на корупционна основа.

Съществува голяма вероятност ПАСОК и "Нова демокрация" да помогнат на Ципрас да оглави новото гръцко правителство с цел бързо да бъде изхабен и компрометиран, за да маргинализират крайно лявата комунистическа коалиция ръководена от него.

Анализът на експертите по корпоративна сигурност на Еврокомисията сочи, че този път в изборния процес на гръцката държава пряко са се намесили и

крупни групировки като Вардиноянис, имащи интереси не само в Гърция, но и в близки държави като България и Румъния.

Твърди се, че пет водещи холдинга чрез известния гръцки лобист Никос създават схема за влияние върху правителствата на Македония, България, Сърбия и Черна гора, и ако спечели удобният Ципрас, няма вече да им трябват протекциите на консерваторите от "Нова демокрация".

На депутати от СИРИЗА и "Нова демокрация" са осигурявали пари за кампанията и български бизнесмени като Борислав Дионисиев,

както и лица, считани за албански гангстери от фамилиите Брокай и Абази.

Другата тенденция в политическия живот на Гърция обаче е още по-опасна, а именно подкрепата за профашистката и неонацистка партия "Златна зора". Лидерът й Николаос Микалолиакос е роден в Атина през 1957 г. и завършва математически факултет в университета "Каподистрия" в Атина. Многократно е арестуван за фашистки и екстремистки прояви, както и за незаконно притежаване на оръжие и експлозиви. Уволнен е от армията заради крайните си разбирания и членство в екстремистки формации, които по нашите критерии спокойно биха се определили като терористични.

Партията на Микалолиакос е обвинявана в поддържането на тесни контакти с бивши и настоящи служители в службите за сигурност на Гърция. През 1998 г. тогавашният министър на обществения ред от ПАСОК Георгиос Ромаиос обявява съществуването на "фашистки елементи в гръцката полиция".

Вестник "Та Неа" пише за

близки отношения между "Златна зора" и някои части на гръцките полицейски сили.

В статията се твърди, че е проведено тайно вътрешно полицейско разследване, в което са направени следните заключения:

1. "Златна зора" има много добри отношения и контакти с настоящи и бивши офицери от силите на реда, както и с редови полицаи.

2. Полицията осигурява на членове на партията полицейски палки и радио-комуникационна техника по време на масовите демонстрации и митингите на леви и анархистки групи, с цел да провокират сблъсъци.

3. Редица членове на "Златна зора" незаконно носят различен вид оръжия.

"Златна зора" отрича твърденията за връзки на организацията с гръцката полиция и правителството. Антифашистките и левите групировки твърдят, че членове на "Златна зора" имат близки отношения (и/или сътрудничат) с гръцката централна разузнавателна агенция, и обвиняват главния секретар на партията Николаос Микалолиакос, че работи за разузнаването още от 80-те години на миналия век.

Парите, натрупани от корупция в резултат на дългото двупартийното управление, сега ще бъдат използвани срещу двете основни партии.

Ще изяде ли корупцията своите бащи ще стане ясно на 17 юни, когато избирателите ще трябва да отидат още веднъж до избирателните урни - така завършва докладът на западни специални служби, публикуван от БГНЕС.