Дали промяната в българската външна политика след идването на власт на новото дясно правителство на премиера Бойко Борисов не е заплаха за националните интереси на Гърция или новият външнополитически курс на София създава нови възможности за по-нататъшно укрепване на гръцко-българските отношения.
С този въпрос започва статията си, озаглавена "Предизвикателство "Нова България", в гръцкия в. "Етнос" (ethnos.gr) известният анализатор Георгиос Деластик.
Според него този въпрос произтичал от динамиката, с която кабинетът "Борисов" променял съществени параметри от политиката на България в сравнение със следваната в продължение на години при управлението на предишните правителства.
Кабинетът в София е отскоро на власт, но той вече даде ясни индикации за промяна в три критични за Гърция сектора: първият е енергетиката и вече е ясно, че Борисов възнамерява да води твърда антируска политика по въпроса за тръбопроводите, по коите се предвижда да се пренася руски нефт и газ през България, което е в пълен разрез с линията на социалистите, които бяха твърдо ориентирани към Москва. Борисов смята да действа като човек на американците, се посочва в статията.
Неговото намерение е да каже "не"на Русия и "да" на САЩ. На практика това означава "не" на строежа на руския газопровод "Южен поток" и на строежа на нефтопровода Бургас-Александруполис. Дори това да са само намерения на новото българско правителство, независимо дали ще бъдат реализирани, те представляват негативен обрат за Атина и би трябвало да предизвикат тревога в гръцкото правителство, допълва анализаторът.
Вторият сектор, в който се виждала промяна в българската политика, била позицията на новото правителство спрямо турското малцинство в България.
За първи път от много години насам партията на това малцинство е поставена в политическата периферия и е отхвърлено участието й в правителството. Това намалява турското влияние в България и остава да видим дали то ще доведе до охлаждане на отношенията между София и Анкара, пише Георгиос Деластик.
Длъжни сме обаче да отбележим, че кабинетът Борисов е първото дясно българско правителство, което демонстрира намерение да се отърси от косвеното турско настойничество, допълва той.
Най-важен за Гърция обаче, според него, бил третият сектор и по-специално промяната в българската външна политика и в отношенията между София и Скопие, където се наблюдавало рязко влошаване.
България призна веднага като независима държава Бившата югорепублика Македония под името "Република Македония". Тя обаче не признава нито "македонската нация", нито "македонския език" и смята славянските жители на БЮРМ за българи от диаспората, а езика им за български диалект, отбелязва "Етнос".
Издигането на известния с фанатичната си войнственост спрямо "македонизма" историк Божидар Димитров за министър без портфейл, който да отговаря за българите в чужбина, предизвика бурни реакции в Скопие и очерта контурите на задаващия се срив в отношенията, отбелязва изданието.
