П рез този месец се навършват 40 г. от операция „Атила“ – кодовото име на Турция за инвазията в Кипър. Операцията започва на 20 юли 1974 г. и завършва почти месец по-късно, на 16 август.
В отговор на провокиран от гърците преврат, целящ да присъедини острова към Гърция, турските сили окупират
малко повече от една трета от острова в името на турското кипърско малцинство, което не надвишава една пета от цялото население.
На 15 юли 1974 г. превратът срещу архиепископ Макариос III, президент на Кипър от 1960 г., е дирижиран от военната хунта в Атина, която иска това, което гърците наричат „еносис“. Превратът дава на Анкара всички основания за операция „Атила“, която започва пет дни по-късно.
40 години по-късно окупираната от Турция северна част
е призната само от Анкара, а на острова търсят варианти за обединение на двете кипърски държави.
Окупацията продължава, макар че посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън през май увеличи надеждите, че уреждането на кипърския проблем може да бъде постигнато скоро, дори и само за да се раздели плячката от новооткритите залежи на нефт и природен газ край морския бряг.
Националният съвет на Република Кипър днес се събира на заседание, на което участващите в него политически партии се очаква да представят своите позиции във връзка с поискана от държавния глава Никос Анастасиадис промяна в стратегията на страната на водените в момента преговори с кипърската турска общност за повторно обединение на острова, съобщава в. „Филелефтерос“.
Кипърският президент изпрати до парламентарно представените политически партии документ, в който формулира като „напълно несъвместими“ досегашните позиции, отстоявани от двете етнически общности на тези преговори.
Според Анастасиадис стремежът на турската страна на тези преговори е на острова да се създаде отделна държава, която да поддържа международни отношения и да сключва международни договори.
Първият опит за повторно обединение на острова се провали през 2004 г.,
след като на референдум кипърските гърци отхвърлиха условията.
Преговорите под егидата на ООН, прекъснати през 2012 г., бяха подновени през февруари. Това стана и благодарение на подкрепата на Вашингтон.
Сега кипърският президент се надява да получи подкрепа от партиите и в частност от главната опозиционна партия АКЕЛ, която не престава да го критикува за това, че е „отритнал“ постигното сходство в позициите на двете страни на преговорите между тях в периода 2008-2012 г.
Анастасиадис иска от политическите партии да дадат отговор на дилемата – дали на тези преговори гръцката страна да се придържа към постигнатите на най-високо ниво договорености с кипърските турци или да се търси решение на кипърския проблем в рамките на опцията за създаване на двузонална, двуобщноста федерация на острова, пише вестникът.
Същевременно стана ясно, че група кипърски гърци, потърпевши от турската инвазия на острова през 1974 г., са
подали иск срещу правителството на Турция в Международния наказателен съд в Хага,
съобщава ИТАР-ТАСС.
Те настояват да започне „разследване на престъпленията на Турция на територията на Република Кипър, в частност за продължаващото нарастване на турското заселване на окупирана територия“.
Това се посочва в прессъобщение на израелската юридическа фирма „Шурат хадин“, която съдейства на ищците в подготовката на иска. Искът е подаден от кипърския евродепутат Костас Мавридис и асоциацията „Кипърци срещу турските военни престъпления“.
В него се посочва, че Анкара остава ненаказана за извършените военни престъпления и се предупреждава, че мащабът на демографските последствия от заселването на турци на острова заплашва да „сведе до нула“ възможностите за постигане на взаимноприемливо решение на кипърския проблем.
