Защо Тръмп смени Тилърсън с Помпео

В ъв вторник, Доналд Тръмп уволни държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън. Бившият изпълнителен директор на петролния гигант ЕксонМобил приключи безславно авантюрата си в политиката, след като очевидно не успя да се сработи с президента.

Тръмп размести фигурите в САЩ, Тилърсън напуска

Знаците за уволнението на Тилърсън - Иран и Северна Корея

Ден преди това, в понеделник, Тилърсън направи остри забележки по адрес на Русия и обвини Москва за покушението срещу бившия шпионин Сергей Скрипал, което веднага провокира медиите да разработят версията, че антируската му позиция е коствала мястото му в кабинета.

В момента се тиражират две версии – официалната, която е публикувана и в "Уошингтън поуст", че Тилърсън е говорил с президента и е разбрал за намеренията му още в петък; и алетарнативната, придобита от CNN, според която Тилърсън е разбрал за уволнението си от Туитър във вторник.

В първия случай, възможно е коментарите на Тилърсън в понеделник да са били последен шамар срещу Тръмп, с който да го постави в неудобната ситуация да обяснява, че тази кадрова промяна няма нищо общо с руския въпрос. Дори във втория случай обаче е изключителна ирония Тръмп да бъде обвиняван, че обслужва интереса на Русия с уволнението на Тилерсън, след като само преди една година беше обвинен от същите медии, че обслужва руснаците с назначаването му.

Истината е, че предвид текучеството в президентската администрация и външнополитическите несъгласия на Тилърсън и Тръмп, уволнението на държавния секретар беше предизвестено. При взимането на последното си важно решение – да приеме среща със севернокорейския лидер Ким Чен Ун – президентът не само заобиколи Тилърсън, но и държавният секретар научи за това изключително важно решение (разбира се от Туитър) по време на унизителна обиколка на Африка, на която беше принуден да се извинява на африкански лидери, чиито държави Тръмп е нарекъл „скапани”.

Двамата имаха прекалено много несъгласия по стратегически въпроси, най-важният от които – този за ядрената сделка с Иран.

Казват, че всеки държавен секретар може да тръгне само по два пътя – или да стане застъпник на президента пред бюрокрацията, или да стане застъпник на бюрокрацията пред президента. Рекс Тилърсън тръгна по-скоро по втория. Въпреки очакванията, че бизнес профилът му ще го доближи до Тръмп и неговото нестандартно мислене, той всъщност се оказа един обикновен секретар в твърде необикновено време. Може би прозирайки неговата конвенционалност, неоконсервативни ветерани като Кондолиза Райс и Боб Гейтс решиха изненадващо да подкрепят неговата номинация миналия януари, разглеждайки го като отлична противотежест на „лабилния” Тръмп.

Тилърсън така и не се опита да хване юздите на Държавния департамент. Вероятно заради политическа неопитност, той прекалено дълго отложи инфилтрирането на департамента с лоялни политически назначения, оставяйки по този начин администрацията да играе собствена игра и да го доминира отвътре. Неведнъж това доведе до нежелани течове на информация в медиите, които се разминаваха с публичната позиция на правителството.

Освен това, Рекс Тилърсън напълно се обезличи в публичното пространство и на международната сцена, след като не можа да формулира собствена външнополитическа кауза.

Държавният департамент няма структурно заложени приоритети и обичайно всеки секретар трябва да подреди такива. През Студената война приоритетът е бил надпреварата във въоръжаването; по времето на Буш – преизграждането на институциите в Ирак и Афганистан, а при Обама, Клинтън и Кери се опитваха да прокарат сделка с Иран. Докато Рекс Тилърсън спомена за някаква реформа на департамента в началото на мандата, която след това потъна.

Идващият да запълни неговия стол, Майк Помпео, изглежда съвсем различен. Като шеф на ЦРУ, той вече има комуникация с президента, каквато Тилърсън така и не успя да развие, тъй като всяка сутринт двамата се срещат за брифинг по международната сигурност и работата на службите. Той има почти пълно припокриване с вижданията на Тръмп, особено за Иран и КНДР.

Още през 2015 като конгресмен, Помпео критикува остро сделката с Иран и участва в изобличаването на размяната на кеш срещу заложници, допусната от Обама. При изслушването си за шеф на ЦРУ, той каза „нямам търпение да видя отменянето на тази катастрофална сделка с най-големия държавен спонсор на тероризъм в света. Може дори да му се наложи да се откаже от някои по-крайни изказвания - миналата година той заяви, че народът на Северна Корея ще се радва, ако режимът на Ким падне.

Шефът на ЦРУ: И Китай е заплаха като Русия

Тилърсън беше кадрова грешка, за която Тръмп бързо съжали и отдавна търси заместник. В лицето на Майк Помпео може би най-сетне ще видим реал-политическият „ястреб”, който най-добре ще реализира на практика представата на Доналд Тръмп за мястото на Америка в света.