А мериканското правителство води политика, при която буквално изтръгва децата от ръцете на техните родители и ги праща в затворени центрове (които, както твърдят официални лица, не са клетки – о, не).
Американският президент настоява правораздавателните органи да спрат да разследват неговите сподвижници, а вместо това да преследват политическите му противници. Той обижда демократичните съюзници (на САЩ), като в същото време хвали диктатори убийци. А глобалната търговска война изглежда все по-вероятна.
2000 деца-мигранти отделени от семействата си заради реформата на САЩ
Тръмп: Националната гвардия на границата с Мексико
Мексико: Щом Тръмп иска стена, да си я строи сам
Какво е общото между тези неща? Очевидно е, че всички те са свързани с
характера на човека, обитаващ Белия дом – несъмнено най-лошото човешко същество, което някога е заемало този пост.
Но тук има и по-широк контекст, свързан не само с Доналд Тръмп. Това, което наблюдаваме, е системно отрицание на традиционни американски ценности – ценностите, които фактически направиха Америка велика, пише Пол Кругман в коментар за „Ню Йорк Таймс“.
Америка отдавна е могъща страна. Ние, например, излязохме от Втората световна война със степен на икономическа и военна хегемония, непозната от времената на Древния Рим. Но нашата роля в света винаги е означавала нещо повече от пари и оръжия. Тя беше свързана и с нашите идеали: Америка беше символ на нещо по-голямо от самата себе си – символ на свобода, човешки права и върховенство на закона като универсални принципи.
Ние, разбира се, често не сме били на нивото на тези идеали. Но те бяха реални и бяха важни. Много страни са следвали расистка политика. Но когато шведският икономист Гунар Мюрдал написа през 1944 г. своята книга за нашия „негърски проблем“, той го нарече „Американска дилема“, защото ни виждаше като страна, чиято цивилизация носи „духа на Просвещението“ и чиито граждани винаги в някаква степен са разбирали, че нашето отношение към чернокожите е в разрез с нашите принципи. И неговото убеждение, че в Америка има едно ядро на порядъчност – а може би дори и на доброта, беше по-късно потвърдено от възхода и успеха, макар и непълен – на движението за граждански права.
Но какво общо има американската доброта, която така често неоснователно превъзнасяме, но която все пак е реална, с американската мощ, да не говорим за световната търговия?
Ангела Меркел взриви социалните мрежи с тази снимка
Белият дом в шок, спасяват документи от Тръмп с тиксо
Скандал: Тръмп отряза Г-7, Германия отвърна
Работата е там, че в продължение на 70 години американската доброта вървеше ръка за ръка с американското величие. Нашите идеали, и фактът, че другите страни знаеха, че ние държим на тези идеали, ни правеха различна велика сила – такава, която вдъхваше доверие.
Помислете само: в края на Втората световна война ние и нашите британски съюзници практически владеехме голяма част от света. Можеше да станем постоянни окупатори и/или да поставим сервилни марионетни правителства – така, както Съветският съюз направи в Източна Европа. Да, ние (наистина) направихме това в някои развиващи се страни. Историята на нашите отношения с Иран, например, не е толкова „чиста“. Главното, което правехме, обаче, беше да помагаме на победените си врагове да си стъпят на краката, установявайки демократични режими, които споделяха нашите основни ценности и ни станаха съюзници в отстояването им.
Т.нар. „Пакс Американа“ беше един вид империя. Америка за дълго време, естествено, беше първа сред равни. Но в исторически план тя беше една забележително „добра“ империя, споена от „мека сила“ и уважение, вместо от (брутална) сила. (Тук се налагат и някои паралели с древната Римска империя, но това е друга история.)
Може би се изкушавате да разглеждате международните търговски споразумения, които, по думите на Тръмп, са ни превърнали в „детска касичка, от която всеки краде“, като съвсем отделен проблем, но това изобщо не е така. Тези търговски споразумения имаха за цел (и я постигнаха) да направят Америка по-богата, но освен това от самото начало имаха смисъл, който не се свеждаше само до долари и центове.
Всъщност
съвременната световна търговска система до голяма степен беше рожба не на икономисти и на бизнес интереси, а на Кордел Хъл – дългогодишния държавен секретар при президента Франклин Рузвелт, който вярваше, че „проспериращата търговия между страните“ е съществен елемент от изграждането на „траен мир“.
Затова можем да разглеждаме следвоенното създаване на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) като част от същата стратегия, която почти едновременно доведе до възникването на „Плана Маршал“ и на НАТО.
Така че всички неща, които се случват сега, са звена от една верига. Извършващите се жестокости на границата, атаките срещу върховенството на закона в страната, нападките срещу демократичните лидери едновременно с хвалбите за (световните) гангстери и скъсването на търговските споразумения – всичко това води към отказ от американската изключителност, към загърбване на нашите идеали, които ни направиха различни от други мощни държави.
Отхвърлянето на нашите идеали няма да ни направи по-силни, напротив, ще ни отслаби. Ние бяхме лидер на свободния свят, морална, а не само финансова и военна сила. Сега се отказваме от всичко това.
Нещо повече, това е дори против собствените ни интереси.
Америка днес далеч не е такъв хегемон, какъвто беше преди 70 години.
Тръмп се заблуждава, ако си мисли, че другите страни ще клекнат пред неговите заплахи. И ако вървим към пълна търговска война, което изглежда все по-вероятно, и той, и онези, които гласуваха за него, ще бъдат шокирани от резултата: някои отрасли ще спечелят, но милиони работници ще бъдат изхвърлени.
Така че Тръмп не прави Америка велика отново. Той изхвърля нещата, които ни направиха велики, и ни превръща просто в поредната (държава) хулиган – такава, чието хулиганско поведение далеч няма да е толкова ефикасно, както той си мисли.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
